Крийд се бе изпарил.
Лерой излезе от ресторанта, без да бърза. Този човек бе до такава степен блед, че Аби за малко да го изтърве. Той направи няколко крачки покрай ръба на тротоара и си повика такси.
— Летище „Нюарк“ — нареди той, отваряйки вратата.
Аби се хвърли към него.
— И аз съм по посока на Нюарк, нали ще можем да си поделим таксито?
Тя се пъхна с такава бързина, че Лерой дори не успя да възрази.
Таксито едва бе потеглило, когато мобилният телефон на Аби иззвъня.
— Мисля, че е за вас — каза тя, подавайки го на Лерой.
— Ама чакайте, какво означава всичко това?
— Ще видите. Що се отнася до мен, смятам да сляза тук — заяви тя, почуквайки по стъклото, за да даде знак на шофьора. — На добър път, господин Лерой.
Таксито спря, за да позволи на Аби да слезе под изумения поглед на Крийд. Поколеба се да отговори, но любопитството му надделя над предпазливостта.
— Ало?
Очакваше всичко друго, но не и да чуе собствения си глас: „Обадете се на вашата шибана банка и я накарайте да преведе един милион по моята сметка!“.
Както и отговора: „Няма проблем, няма проблем, вие водите играта“.
— Мамка му, на какво си играете, Дел Амико?
— На играта на човек, който приема да плати веднъж, но не и два пъти.
— Какво ще правите с този запис?
— Нищо, само ще го запазя, както вие пазите вашите видеокасети. Ще го запазя „за всеки случай“, но само от вас зависи никога да не го използвам.
— Няма да се опитвам да ви изнудвам втори път, ако това ви безпокои.
— Надявам се на вас, Крийд, защото играта е далеч по-малко забавна, когато човек премине прага на затвора.
— Няма да има втори път.
— Не ми остава нищо друго, освен да ви повярвам. А! Още нещо, Крийд: ще видите, те не удържат на всичките си обещания.
— За кого ми говорите?
— За парите, Крийд, за парите.
Сетне натисна бутона, за да прекъсне връзката.
Слънцето залязваше над Нантъкет. Целия ден източният вятър бе духал, без да спре. Привечер вълните се бяха развихрили с голяма сила, разбивайки се гръмовно в скалите, които закриляха вилата на Уекслърови.
Джефри и Малори седяха на покритата веранда, която се издигаше над водите на езерото. Това бе най-впечатляващото място на къщата, несравнима по красота наблюдателна точка, която даваше обзор чак до океана.
Малори се бе върнала от Бразилия със сутрешния полет. Пристигайки в Сан Диего, тя бе позвънила на родителите си в Беркшир, но икономката я бе уведомила, че „господинът и госпожата“ са решили да прекарат Коледа на Нантъкет. Обезпокоена от тази промяна на намеренията, Малори бе хванала самолета до Бостън, за да пристигне на острова едва преди около час.
— Ето, Малори, вече знаеш цялата история.
Джефри току-що бе привършил подробния разказ за събитията от последните дни. Не бе пропуснал нищо от момента, когато, напълно пиян, бе блъснал Бен Грийнфийлд, преминавайки през саможертвата на Натан, до аферата с Крийд Лерой, за която зет му го бе държал в течение. Наред с това се бе върнал и към своя проблем с алкохола, който преди двадесет и пет години го бе довел дотам, че бе обвинил майката на Натан в несъществуваща кражба.
Разказал й бе всичко, освен това, че Натан скоро щеше да умре.
С очи, пълни със сълзи, Малори се приближи до баща си.
— Имаш ли сведения за това дете?
— Обаждам се в болницата по два пъти на ден. Състоянието му не се е променило. Все още всичко може да се случи.
Джефри поиска да я прегърне, но тя го отблъсна.
— Как си могъл? — произнесе тя, задушавайки се от вълнение. — Как си могъл да оставиш Натан да поеме вината вместо теб?
— Нне… не знам — заекна Джефри, — Натан настоя да стане по този начин. Той мислеше, че така ще бъде по-добре за всички…
— Най-вече за теб!
Присъдата на Малори отекна болезнено в ушите на стария Уекслър.
Нямаше средства, с които да се оправдае. Чувстваше се в плен на обещанието, което бе дал на Натан, и решението му да го спази бе твърдо, дори ако трябваше да мине за страхливец в очите на дъщеря си. В края на краищата, това бе неговата част от товара. Неговият начин да получи своето нравствено пречистване.
— Но нали няма все пак да допуснеш да отиде в затвора?
— Не, Малори — увери я Джефри, — обещавам ти, че ще го измъкна оттам. Останало ми е май едно-единствено нещо, което мога да върша изрядно на този свят, и аз ще го използвам в тази афера.