Преди да излезе, глътна още два аспирина и една таблетка витамин C.
Трябва да внимава с всички тези лекарства, знаеше това. Но не и днес. Все още не бе готов за подобно нещо.
Видя се принуден да почака доста, докато хване такси. Колата зави при „Кълъмбъс Сайкъл“ и мина покрай „Гранд Арми Плаза“.
В никакъв случай няма да съм подранил — помисли си той, докато разменяше обичайните реплики с шофьора, който се оказа пакистанец. И за да не стане така, че поне нещо да бъде наред, един камион за доставки се спря под носа им пред сградата на „Дженерал Мотърс“, предизвиквайки началото на страхотно задръстване по „Медисън“. Натан излезе от таксито и тръгна пеша по коридора от метал и стъкло, образуван от небостъргачите на „Парк авеню“. Цялото напрежение на града като че ли се взриви пред лицето му — от кресливите призиви на хората сандвичи до клаксоновия концерт, изпълнен в негова чест от една лимузина със затъмнени стъкла, която за малко да го прегази.
Той изведнъж се почувства съвсем натясно, смачкан от тази враждебна среда. Облекчението дойде едва когато се намери пред сградата на „Марбъл & Марч“ и навлезе във внушителното входно пространство, над което се извисяваше огромен свод, покрит с мозайки във византийски стил. Натан се спря най-напред на 30-ия етаж, където партньорите разполагаха с голяма зала за почивка и неголямо кафене. На няколко пъти дори му се бе случвало да преспива тук, когато работата се оказваше прекалено много и наистина с изключителна важност. Взе няколко документа от своята кутия и се качи на горния етаж, където се намираше кантората му.
Тъй като бе дошъл необикновено късно, не бе трудно да прочете голяма въпросителна в погледа на своята секретарка.
— Моля ви, Аби, ще бъдете ли така добра да ми донесете пощата и едно тройно кафе?
Тя се обърна на въртящия се стол към него и му хвърли укорителен поглед:
— Пощата ви очаква върху бюрото повече от час. Що се отнася до кафето, сигурен ли сте, че едно тройно…
— Искам го много силно и без мляко, благодаря.
Той влезе в своя офис, посвети двадесет минути на сравнително бегъл преглед на кореспонденцията, сетне се зае с електронната си поща, допивайки последната чаша кафе. Бе получил известие от свой сътрудник, който търсеше помощта му по някакъв юридически въпрос, свързан с делото „Райтбис“. Тъкмо се готвеше да му отговори, когато…
Не, не бе възможно да се съсредоточи. Не можеше да се преструва, като че ли всичко това никога не се бе случило. Трябваше да уреди тази работа.
За по-малко от две секунди той затвори своя преносим компютър, грабна палтото си и изхвърча от офиса.
— Аби, обадете се на портиера да ми повика такси и отменете всички срещи за сутринта.
— Но вие трябваше да се видите с Джордан на обяд…
— Опитайте се да отложите срещата за привечер, ако обичате, струва ми се, че той е свободен по това време.
— Не знам дали ще бъде много поласкан.
— Това си е мой проблем.
Тя го застигна по коридора, за да му извика:
— Имате остра нужда от почивка, Натан, не за пръв път ви го казвам!
— Южния терминал на ферибота! — разпореди се той, хлопвайки вратата на таксито.
Благодарение на сумата от двадесет долара, размахани пред лицето на шофьора, Натан едва успя да се провре сред последните пътници и да се качи на кораба за Стейтън Айлънд, който потегляше в десет часа. За по-малко от двадесет и пет минути той го откара до този стремително развиващ се район на Ню Йорк. Пътуването бе впечатляващо, но нито гледката към долната част на Манхатън, нито Статуята на Свободата му доставиха удоволствие, толкова голямо бе желанието му да пристигне колкото се може по-бързо.
Едва стъпил на брега, той наново грабна такси, което начаса го откара до общинската болница на Стейтън Айлънд.
Лечебното заведение се простираше върху обширен терен близо до Сейнт Джордж — административния център на този район, който бе разположен в североизточния край на острова.
Таксито спря пред Центъра по хирургия. От сутринта не бе валял сняг, но облачното небе бе сиво и мрачно.
Натан влетя тичешком в сградата. Младата жена на рецепцията възпря порива му.
— Господине, посещенията започват в…
— Бих искал да видя доктор Гудрич — прекъсна я той.
Бе станал неудържим като ракета. Таблетките „Прозак“ имаха понякога необичайно въздействие върху него.