В голямата зала разговорите бяха секнали и всички го гледаха с укор в очите.
Овладей се! Намираш се в болница, все пак!
Натан отвори бутилката и изпи половината от съдържанието й. Изтече минута, преди да се върне и да седне на своята маса.
Сетне заби поглед в лицето на Гудрич — смяташе, че по този начин ще му даде да разбере, че изобщо не му пука.
— Продължавайте — подхвърли той с по-спокоен тон, но в него явно звучеше нотка на скрита враждебност.
Напрежението между двамата мъже бе осезаемо. Въпреки това лекарят поднови своята мисъл оттам, докъдето бе стигнал.
— Отделенията за палиативно лечение са предназначени за хора, за които медицината предвижда скорошна и неминуема смърт. Но има и огромен брой случаи, при които леталният изход по никакъв начин не би могъл да бъде предвиден.
— Като например инцидентите?
— Да, инцидентите, насилствената смърт, болестите, които медицината не е в състояние да установи или пък е установила прекалено късно.
Натан разбра, че стигат до най-важния момент на обяснението. На всичко отгоре през цялото време чувстваше тази болка, която стягаше гърдите му като менгеме.
— Както вече ви дадох да разберете — продължи Гудрич, — за хората е много по-лесно да възприемат смъртта, когато са осъществили своите въжделения докрай.
— Но това не е възможно в случаите на внезапна смърт!
— Невинаги.
— Как така невинаги?
— В действителност, това е една от мисиите на Вестителите.
— Вестителите?
— Да, Натан, съществуват такива хора. Тяхната мисия е да подготвят онези, които скоро ще умрат, за големия скок в отвъдния свят.
Адвокатът поклати глава.
Отвъдният свят! Тоя човек съвсем е изкукуригал.
— Искате да ми кажете, че някои знаят отнапред кой кога ще умре?
— Нещо такова — потвърди сериозно Гарет. — Ролята на Вестителите е да улеснят мирната раздяла между живите и мъртвите. Те позволяват на умиращите да подредят своя живот, преди да си отидат оттук.
Натан въздъхна.
— Мисля, че не сте улучили особено с мен: аз съм по-скоро картезиански тип, вярвам само на това, което виждам, и моят спиритичен живот не е по-развит от този на който и да било земен червей.
— Пределно ми е ясно, че това е трудно за вярване.
Натан повдигна рамене и обърна главата си към прозореца.
Каква е тази дивотия, какво правя тук?
Облаци от памучни пухчета отново пресичаха сивотата на небето, за да кацнат меко върху стъклената преграда, гледаща към паркинга.
— И ако ви разбирам добре, вие сте един от тези…
— … от тези Вестители, да.
— Затова ли знаехте за Кевин?
— Браво!
В никакъв случай не биваше да влиза в тази игра. Нищо нямаше да спечели, ако продължаваше да слуша брътвежите на тази откачалка, и въпреки това не можа да се сдържи и да не отбележи:
— Но вие нищо не направихте за него.
— Какво искате да кажете?
— С какво го подготвихте да направи големия скок? С какво „улеснихте мирната раздяла между живите и мъртвите“? Кевин не изглеждаше много спокоен и вглъбен в момента на тръгване…
— Ние не можем да се намесваме всеки път — призна Гудрич. — Това момче бе прекалено объркано и не бе в състояние да поработи върху себе си. За щастие невинаги е така.
Но дори и да приемеше тази хипотеза, пак оставаше нещо, което продължаваше да човърка Натан.
— Можехте да му попречите да умре. Трябваше да предупредите някого от охраната или полицията…
Гарет тутакси го спря:
— Това нямаше да промени кой знае какво. Никой няма власт да определя часа на смъртта. Никой освен това не може да поставя на разискване окончателното решение.
Окончателното решение; Вестителите; отвъдният свят… Защо не чистилището и адът, както вървят нещата?
Натан направи пауза от няколко секунди, за да подреди всички тези сведения, и каза с крива усмивка:
— Вие наистина ли си въобразявате, че ще ви повярвам?
— Тези неща не са чакали вие да повярвате в тях, за да съществуват в действителност.
— Казвам ви още веднъж, губите си времето, аз не съм вярващ човек.
— Това няма нищо общо с религията.
— Мисля си съвсем искрено, че вие сте си изгубили разсъдъка, и дори, че мой дълг е да известя за вашите брътвежи управителя на болницата.