— Ако това е така, то аз съм луд повече от двадесет години.
Тонът на Гарет стана по-убедителен.
— Не ви ли предупредих за Кевин?
— Това изобщо не е доказателство. Има хиляди други причини, които биха могли да обяснят как сте успели да отгатнете, че ще се самоубие.
— Не виждам много ясно кои са те.
— Някакво окултно учение, някаква секта, дрогата…
— Повярвайте ми, нямам никакво намерение да ви въвличам в цялата тази работа, Натан. Казвам ви само, че притежавам способността да предвиждам смъртта на някои хора. Знам, че ще умрат, преди да се появят първите знаци, които предизвестяват това. Затова и се старая да ги подготвя за онова, което ги очаква.
— И откъде бихте могли да се сдобиете с тази власт?
— Това е твърде сложно, Натан.
Адвокатът се изправи, надяна сакото и палтото си.
— Достатъчно се наслушах за днес.
— И аз така смятам — потвърди Гарет с разбиране.
Адвокатът се насочи към изхода, но миг преди да прекоси автоматичната врата, внезапно се обърна кръгом и се върна при Гудрич, сочейки го ядно с пръст:
— Извинете ме, задето се връщам към моята нищожна персона, докторе, но дали не се опитвате да ми кажете, че сте тук заради мен?
— …
— Вие сте тук заради мен, Гудрич, нали така? Така ли би трябвало да ви разбирам? Настанал е моят час? Изпята ми е песента, с други думи?
Гудрич изглеждаше затруднен. Създаваше впечатление, че би предпочел да избегне този разговор, но че в същото време прекрасно съзнава неговата неизбежност.
— Не съм казал точно това.
Но Натан не отдаде значение на тази забележка. Той все повече се нервираше, поради което започна да говори бързо и високо.
— Такива са, значи, вашите маниери на действие! Щом получите отнейде си вашето „предварително знание“, натрапвате се на хората, нахлувате у тях, за да им кажете: „Внимавайте, съществуват приоритети, дадена ви е само една седмица на разположение, така че побързайте да приключите каквото имате за уреждане“.
Гарет се опита да го успокои.
— Никога не съм казвал нищо подобно на хората, които трябва да умрат. Просто го знам, това е всичко.
— Е добре, Вестителю, вървете тогава да проучите как точно стоят нещата!
Този път Натан напусна залата, и то за добро.
Останал сам на масата, Гудрич доизпи кафето си, сетне разтри мълчаливо клепачите си.
През стъклото той забеляза силуета на Дел Амико, който се отдалечаваше сред снега и студа.
Ледените парцалчета се вкопчваха в косите и лицето на адвоката, но той като че ли не ги забелязваше.
В залата, близо до бара, колонките на радиото разпръсваха джазовите акорди за пиано на Бил Еванс.
Това беше една тъжна мелодия.
6
Нима не е изчезнал всякакъв студ?
Нима той не идва нощем, все повече и повече нощем?
Нима не трябва още призори да палим фенерите?
— Колко дни отпуск съм взел през последните три години?
Бе шест часа привечер. Седнал в кантората на Ашли Джордан, Натан се опитваше да убеди главния партньор да му разреши две седмици ваканция. Двамата поддържаха твърде сложни взаимоотношения. В началото Натан бе протеже на Джордан в средите на кантората, но с течение на времето последният бе започнал леко да се дразни от амбицията на своя млад партньор, към когото можеше да отправи единствено упрека, че твърде често бе започнал да му издърпва килимчето изпод краката. От своя страна Натан бързо си бе дал сметка, че Джордан не бе от породата хора, които са склонни да смесват бизнеса с приятелството. Младият адвокат знаеше отлично, че ако един ден се сблъска със сериозни проблеми, едва ли вратата на Ашли ще бъде тази, на която ще отиде да позвъни.
Натан въздъхна. Безполезно бе да си заравя главата в пясъка: словесната престрелка с Гарет и самоубийството на Кевин го бяха разтърсили твърде дълбоко. Да не говорим за болката, която през цялото време разкъсваше гърдите му.
Искрено казано, вече не знаеше какво да си мисли за безумните приказки на Гудрич относно Вестителите. Но едно бе сигурно: имаше нужда да направи пауза, да посвети малко време на себе си и да се възползва от предстоящия отпуск, за да обърне повече внимание на дъщеря си.
Той отново постави своя въпрос: