За тях той завинаги щеше да си остане синът на камериерката, някой, когото по неволя са се решили да приемат в средата си, за да не скъсат с дъщеря си, но който по никакъв начин не би могъл да принадлежи на истинския семеен кръг. И който никога не ще му принадлежи.
После се бе появило това дело. През 1995 година.
Честно казано, този случай не беше пряко в полето на неговата компетентност. Но когато видя, че ще прибегнат до услугите на „Марбъл & Марч“, Натан настоя да го поверят нему.
Работата не бе чак толкова трудна за разбиране: след като бе продал своето предприятие на голяма компания за информационни технологии, един от основателите и съдружник във фирмата „Софт Онлайн“ смяташе, че е бил измамен посредством злоупотреба от новите акционери, и бе подал иск за обезщетение в размер на 20 милиона долара. Отказът на компанията да плати такава сума бе предизвикал заплаха от започването на съдебен процес. Именно на този етап от развитието на нещата клиентът се бе обърнал към „Марбъл & Марч“.
През това време акционерите на голямата компания, чийто централен офис се намираше в Бостън, на свой ред се бяха обърнали към опитни адвокати — тези от кантората „Бранаг & Мичъл“, един от основните партньори в която бе… Джефри Уекслър.
Малори почти умоляваше съпруга си да се откаже от това дело. То не можеше да доведе до нищо добро за тях. Можеше единствено да усложни нещата, още повече че Уекслър лично ръководеше хода на делото от страна на своята кантора.
Но Натан не я послуша. Искаше да им покаже на какво е способен нехранимайкото от крайния квартал. Обади се на Джефри, за да го предупреди: не само че ще се заеме с делото, но с всички сили ще се постарае да го спечели.
Уекслър го прати да пасе.
При подобен вид спорове почти никога не се стига до съд. Обикновено всичко се урежда със сделка между двете страни и работата на адвокатите се състои в това да постигнат възможно най-благоприятните условия на бъдещото споразумение.
Следвайки съветите на Уекслър, фирмата бе предложила да изплати сумата от 6,5 милиона долара. Това бе едно почтено предложение. Повечето адвокати биха приели подобен изход. Въпреки това, противно на всички правила на разумното поведение, Натан бе убедил своя клиент да не отстъпва.
След няколко дни в съдебната зала „Бранаг & Мичъл“ бяха предложили последно предложение за 8 милиона долара. Този път Натан здраво се бе замислил дали да не спре дотук. После обаче Уекслър бе произнесъл онази фраза. Онези думи, които не ще забрави никога:
— Вие вече получихте моята дъщеря, Дел Амико. Този трофей не ви ли стига?
— Аз в никакъв случай не съм „получил“ дъщеря ви, както благоволихте да се изразите. Аз винаги съм обичал Малори, но вие, изглежда, отказвате да възприемете този факт.
— Ще ви смачкам като хлебарка!
— Отново вашата неприязън, но в това дело тя няма да ви послужи особено много.
— Помислете си отново и отново. Ако докарате нещата дотам, че този тип изгуби 8 милиона долара, вашата известност много ще пострада. А вие би трябвало да знаете колко е крехка репутацията на един адвокат.
— Погрижете се за вашата репутация, старче.
— Шансът ви да спечелите това дело е едно към десет. И вие отлично го знаете.
— На колко сте готов да се обзаложим?
— Готов съм да ме обесят, ако се лъжа.
— Е, не искам чак толкова много от вас.
— Какво тогава?
Натан се замисли за миг.
— Апартамента в „Сан Ремо“.
— Вие сте луд!
— Мислех, че сте играч, Джефри.
— Във всеки случай нямате никакъв шанс…
— Току-що ми казахте едно към десет…
Уекслър бе толкова сигурен в себе си, че в крайна сметка се съгласи да участва в тази игра:
— Е, добре, така да бъде! Ако спечелите, ще ви дам апартамента. Ще го оформим като подарък по случай раждането на Бони. Забележете, че не искам нищо от вас в случай че загубите: и така ще ви бъде много трудно да се съвземете, а аз не желая съпругът на моята дъщеря да свърши на улицата.