Бони помълча малко — признак, че размишляваше — а сетне съвършено разумно отбеляза:
— Да, ама и мама е родена със златна лъжичка в устата!
— Сребърна, съкровище. Е, да, така е, общо взето. Но при нея има голяма разлика: тя не презира хората, които не са от нейната среда. Тя е почтена.
— Това го знам.
— И ти трябва да бъдеш такава, чуваш ли? Не бива да презираш хората, които чистят училището или обслужват бюфета. Човек може да заслужава уважение и когато не печели много пари, разбираш ли?
Тъй като бе достатъчно умна, тя го засече, припомняйки му други негови думи:
— Да, ама… Ама ти винаги си казвал, че в Америка който иска да спечели пари, винаги може да го направи.
— Добре де… Понякога и аз говоря глупости, както и всички останали.
— А трябва ли да презирам богатите?
— В никакъв случай! Не бива да съдиш за хората според парите, а според поведението им. Разбрано?
— Разбрано, татенце.
След кратка пауза тя му каза с доверителен тон:
— Знаеш ли, не мисля, че мама обича Винс.
Изненадан от тази забележка, той помълча, преди да поднови разговора:
— Понякога няма нужда от любов, за да живееш заедно с някого.
Защо ли приказвам такива неща? Та тя е все още малко момиченце. Не може да разбере всичко това.
— Да, ама аз мисля, че мама има нужда от любов.
В слушалката се дочу гласът на Малори, която викаше дъщеря си от кухнята.
— Трябва да ходя — каза Бони, открехвайки вратата на стаята си.
— Добре, бебчо.
Но преди да затвори, тя му прошепна:
— Знаеш ли, аз съм сигурна, че мама не обича Винс.
— И откъде знаеш това?
— Жените ги знаят тия работи.
Тя бе толкова трогателна. За да скрие емоцията си, Натан се принуди да прибегне до един почти строг тон:
— Ти не си жена, ти си само едно мъничко момиченце, което трябва светкавично да отиде и да си излапа закуската. Но аз много те обичам, катеричке. Повече от всичко на света.
— И аз те обичам, татенце.
Натан включи отоплението на джипа и потъна в размишления върху всичко онова, за което току-що го бе осведомила дъщеря му.
Искрено казано, изобщо не можеше да разбере какво ли би могла да намери неговата жена в Тайлър: бе надменен и арогантен, от онзи тип хора, които все още са убедени, че произходът им дава някакво превъзходство над заобикалящия ги свят.
Но в края на краищата Винс може би имаше основания да вярва в шансовете си. Бе там, можеше да вижда Малори всеки ден и най-вече — бе на разположение. За пръв път през своя живот Натан си каза, че може би е загубил Малори безвъзвратно.
Чувството бе много необичайно, защото дори в момента на развода не бе престанал да мисли, че все някога тя ще се върне при него, че в действителност не става дума за нищо друго, освен за едно временно отдалечаване. Увереността му бе толкова голяма, че и през ум не му бе минавало да завърже по-трайна връзка с друга жена. След раздялата бе имал две или три срещи, но те приключиха само с кратки авантюри без продължение. При всяко положение, никоя не можеше да представлява какъвто и да било интерес в сравнение с Малори.
Като търсач на корабокрушенци той бе тръгнал да я издирва в мътните води на езерото Санкати Хед4, там където те са най-дълбоки.
А това правеше любовта му ненакърнима.
Кендис приключи смяната си в два часа следобед.
Облечена в изтрити джинси и кожено яке, тя се качи в един стар очукан пикап, паркиран недалеч от кафенето. Натан подкара джипа и се залепи зад нея. В този час движението бе все още сравнително слабо. Както във филмите, той се възползва от първия червен светофар, за да остави между него и Кендис да се вмъкнат две коли. Никога през живота си не бе следял някого с кола и се боеше да не бъде забелязан.
Пикапът напусна центъра и пое по посока на юг. Кендис се движи двадесетина минути, преди да пристигне до някакво предградие — непретенциозно, но спокойно. Паркира колата пред една дървена къща в началото на неголям квартал.
Нима тази жена живее тук?
Тя натисна копчето на звънеца и след малко отвътре й отвори невисока дебела жена с жизнерадостно лице. Кендис влезе в къщата, за да излезе пет минути по-късно, носейки на ръце малко момченце на около годинка, което едва се подаваше от прекалено големия за него авиаторски комбинезон.
4
Санкати Хед — езеро в Масачузетс. В него се намира остров Нантъкет, където е лятната къща на семейство Уекслър.