Седнал в своя джип, той остана така дълго време, неподвижен и ням наблюдател на чуждото щастие.
Хората имаха да правят толкова неща, когато се прибираха вкъщи: да разкажат на близките си как е минал денят, да си разделят вестника, да поговорят за наближаващите почивни дни…
С Натан не се случваше нищо подобно.
Той се почувства малко нещастен и усили още повече отоплението на джипа. После реши да прибере бинокъла, осъзнал внезапно, че се държи като истински воайор.
Тъкмо се канеше да си тръгва, когато мобилният му телефон отново звънна. Мислеше си, че го търсят от кантората, но всъщност беше само кратък SMS:
Отворете електронната си поща
Какво ли още искаше този човек от него? След няколко секунди размишление Натан запали осветлението в купето, извади лаптопа от неговото куфарче и го включи. Докато операционната система се зареждаше, той активира инфрачервения порт на мобилния си телефон, после го свърза с компютъра, за да си провери пощата. В нея имаше три съобщения.
Първото бе любезност от Аби: „Пожелавам ви приятна отпуска. Весела Коледа, на вас и вашата дъщеря“. Както обикновено, към лаконичните изречения бе добавила и цитат: „Един мъж, който не прекарва поне малко време със своето семейство, не е никога истински мъж“. Лека усмивка се очерта по устните на Натан. Това бе стара игра между тях, състояща се в това да открият от кой филм са репликите, които редовно си разменяха. Този път нямаше никакъв проблем. Той цъкна върху иконката „отговори“ и изписа кратко: „Вито Корлеоне в «Кръстникът».“
Второто съобщение бе всъщност една снимка на Бони. Тя държеше малкото си зайче Бъгс, притискайки го до бузата си.
Откакто Малори бе купила на дъщеря си цифрова камера последен модел, Бони редовно му изпращаше някои от своите режисирани сценки. На лист картон бе очертала овална форма, подобна на балончетата с текст от комиксите, която сега държеше над главата си. В нея бе написала с флумастер:
БЪГС И АЗ
ТЕ ЧАКАМЕ ТАЗИ СЪБОТА
Натан дълго се взира в снимката и за пореден път бе развълнуван от хубавото лице на своята дъщеря: дългите разрошени коси, закачливите очи — същите като на Малори, малките, леко раздалечени зъбки, които правеха усмивката й така привлекателна.
Без да разбира докрай защо, той се почувства много щастлив, и в същото време — много нещастен.
Изгуби страшно много време, докато отвори последното писмо, което всъщност бе приложение с кратка филмова поредица във формат MPEG. Той добре познаваше тази технология: с помощта на цифрова камера днес бе възможно да се заснеме кратко видеофилмче, което да бъде прехвърлено в твърдия диск на компютъра и оттам — изпратено където и да е по електронната поща.
Натан провери адреса на изпращача. Идваше от служебната кутия за писма на Гудрич. Изчака, докато филмчето се зареди изцяло, след това го пусна на своя екран. Образът бе сравнително добър, но страдаше от многобройни сривове.
Погледна датата, изписана с електронни цифри в долната част на екрана: записът бе направен едва преди три месеца.
Първото действие бе заснето от прозореца на движеща се кола. Според пътните табелки то се развиваше в Тексас. В Хюстън, по-точно. Виждаше се как колата напуска историческия център, за да поеме по градската магистрала до първия околовръстен път. Натан бе ходил само веднъж в тексаската столица, но бе запазил от нея твърде неприятни спомени. В паметта му изникваше един град, разпрострял се на огромно пространство, гангренясал от задръствания и смазан от горещина и замърсяване. Между другото, бе чувал, че някои кантори имали проблем да наемат адвокати за този град поради не особено ласкавия му образ и поради наложилото се впечатление, че в него се отнасят с пълно равнодушие към околната среда и качеството на живота.
Понесена от тежките потоци на напрегнатото движение, колата пое през някакъв краен квартал, където цените на жилищата едва ли бяха особено високи. Камерата премина мимоходом през поредица от индустриални складове и не след дълго пътуването свърши на паркинга пред някаква отвратителна сграда с мръсни открити тухли.
Нима Гудрич бе заснел този филм? Във всеки случай авторът му с такова старание бе проследил пътните табели, че за зрителя изобщо не бе трудно да отиде точно на това място.
Следващата картина представляваше вътрешността на малък апартамент.