Дявол да го вземе! Какво съм ти направил, Господи, та ме наказваш така?
Натан направи кратка пауза, като си търкаше клепачите. Дълбоко в себе си знаеше, че няма да си намери покой, преди да е свършил с Гудрич. Което предполагаше най-напред да разбере какво всъщност иска от него този човек.
— Добре! — предаде се той. — Пуснете го да се качи, Питър.
Закопча ризата си, отвори входната врата на апартамента и излезе на площадката, за да изчака неподвижно лекаря, който не след дълго се появи на 23-тия етаж.
— Какво ви прихваща, Гарет? Не видяхте ли колко е часът?
— Хубав апартамент — каза мъжът, хвърляйки един поглед към обстановката.
— Попитах ви какво ви прихваща.
— Мисля, че трябва да дойдете с мен, Дел Амико.
— А не трябва ли да се разкарате оттук? Аз да не съм ви момче за поръчки!
Гарет се опита да го успокои.
— А ако все пак ми се доверите?
— И какво ми доказва, че не сте някой опасен тип?
— Абсолютно нищо — произнесе Гудрич, повдигайки рамене. — Всеки човек е потенциално опасен, в това няма никакви съмнения.
С ръце в джобовете, загърнат в огромното си палто, Гудрич вървеше спокойно по улицата, следван от една глава по-ниския Натан, който ръкомахаше до него:
— И какъв кучи студ на всичко отгоре!
— Винаги ли се оплаквате така? — попита Гарет. — През лятото този град е задушаващ. Именно през зимата Ню Йорк е такъв, какъвто трябва.
— Дивотии!
— Впрочем, студът спира и убива микробите, и после…
Натан не му остави време да развие мисълта си.
— Да хванем поне едно такси.
Той стъпи на платното и вдигна ръка, за да спре една кола.
— Такси! Такси!
— Спрете да крещите, ставате смешен.
— Ако си мислите, че ще оставя топките ми да замръзнат само за да ви доставя удоволствие, не сте познали!
Две таксита минаха покрай тях, без да забавят хода си. Най-сетне един yellow cab се спря пред „Сенчъри Апартмънтс“2. Двамата мъже се напъхаха вътре и Гудрич каза на шофьора накъде да кара: кръстовището на „Пето авеню“ и „34-та улица“.
Натан разтри ръцете си една в друга. Колата бе добре отоплена. По радиото звучеше стара песен на Синатра.
Бродуей гъмжеше от народ. Преди наближаващите коледни празници много от магазинчетата оставаха отворени през цялата нощ.
— Пеша май щяхме да стигнем по-бързо — не се стърпя да отбележи Гудрич с очевидно задоволство, когато колата за пореден път бе заседнала в задръстването.
Натан му хвърли не особено дружелюбен поглед.
След няколко минути таксито успя да излезе на „Седмо авеню“, където движението не бе така гъсто. Скоро слязоха до „34-та улица“, завиха наляво и изминаха още стотина метра, преди да спрат.
Гудрич плати на шофьора и двамата слязоха от колата.
Намираха се в подножието на един от най-известните силуети на Манхатън — „Емпайър Стейт Билдинг“.
4
Ангелът с огнен меч, изправен зад теб, ти слага сабята на кръста и те тласка в бездната!
Натан вдигна очи към небето. След разрушаването на кулите близнаци на Световния търговски център старият „Емпайър Стейт“ отново бе станал най-високият небостъргач на Манхатън. Стъпила здраво върху масивен цокъл, сградата доминираше Мидтаун с една смесица от елегантност и мощ. Нейните последни тридесет етажа искряха в червено и зелено: нещо обичайно за седмиците около Коледа.
— Наистина ли държите да се качим там горе? — попита адвокатът, сочейки обляната в светлини стрела, която сякаш пронизваше покривалото на нощта.
— Купил съм вече билети — отговори Гудрич, изваждайки от джоба си два малки правоъгълника син картон. — Впрочем, дължите ми шест долара…
Натан поклати глава в знак на досада, после, без да оказва повече съпротива, закрачи подир лекаря.
Двамата влязоха във входното пространство. Зад бюрото на пропуска стенният часовник показваше десет и половина, докато светещото табло предупреждаваше гостите, че продажбата на билети ще продължи още един час, тъй като сградата е отворена за посещения до полунощ. До него един огромен макет на небостъргача искреше като изковано от бронз слънце. Коледа бе много интензивен туристически период в Ню Йорк и въпреки късния час гъмжило от хора се тълпеше пред гишетата, украсени с фотографии на знаменити личности, посетили през годините забележителната постройка.
2
Жилищен комплекс от две кули в „Сентръл Парк Уест“ между „62-ра“ и „63-та улица“ в Манхатън, принадлежащ на една от най-големите компании за недвижими имоти в САЩ. — Б.пр.