— Какво, искате да кажете, че е карал без книжка?
Лиза поклати глава в знак на потвърждение.
— Слушайте, това е много сериозно — каза Натан. — Трябва на всяка цена да се убедим, че не е направил някоя поразия.
Той отново се насочи към Джефри. Очите на стария адвокат блестяха както никога досега.
— Имали сте някакъв инцидент, нали, Джефри?
— Не! — изкрещя той в лицето на своя зет.
— Мисля, че да.
— Не! — повтори той. — Успях да го избегна!
— Кого сте успели да избегнете, Джефри?
Натан хвана тъста си за реверите на палтото.
— Кого се успели да избегнете, Джефри? — повтори той, като го разтърсваше.
— Колелото… Аз го… избегнах.
Натан бе обхванат от лошо предчувствие. Джефри се дръпна, за да се освободи, но единственото, което успя да постигне, бе да се строполи в снега. Натан го повдигна под ръка и го съпроводи до къщата. Джефри се видя принуден да се покаже по-послушен и се остави в ръцете на жена си, която го придружи до стаята му. Сълзи на унижение и срам течаха по бузите на Лиза.
Щом се върна в салона, Натан грабна палтото си и излезе бегом от стаята. Лиза го настигна на площадката.
— Къде отивате?
— Заемете се с него, Лиза, ще взема колата и ще видя дали ще намеря нещо.
— Не споменавайте за това на никого, Натан. Моля ви, не казвайте на никого, че сте го видели в това състояние.
— Мисля все пак, че би трябвало да се обадите на полицията, както и на домашния лекар. Наистина не се знае какво е могло да се случи.
— Абсолютно невъзможно е да се обаждам на когото и да било! — заяви Лиза категорично, след което затвори вратата.
За един миг тя бе възвърнала своята твърдост и своя инстинкт за съхранение.
Натан седна зад волана на ленд роувъра и тръгна да обърне. Тъкмо щеше да потегли към портала, когато Бони скочи пред него.
— Идвам с теб, татенце! — извика тя, отваряйки вратата.
— Не, миличка, върни се вкъщи! Иди да помогнеш на баба си. Не я оставяй сама.
— Предпочитам да дойда с теб.
Тя се покатери в колата и хлопна вратата.
— Какво се е случило, татенце? — попита го тя, търкайки своята муцунка, все още подута от съня.
Май не е видяла дядо си мъртво пиян. Още по-добре.
— Ще си говорим за това по-късно, бебчо, а сега си сложи колана.
Натан включи на скорост и потегли по наклона.
Пътуваха към центъра на областта.
— Слушай ме внимателно, миличка. Вземи мобилния ми телефон от жабката, набери 911 и поискай да говориш с шерифската служба.
Очарована, че участва в такова приключение, Бони изпълни поръчката внимателно и с голямо старание. Много горда, тя протегна апаратчето на баща си след второто позвъняване.
— Шерифска служба в Стокбридж, бихте ли се представили — каза дежурният офицер.
— Казвам се Натан дел Амико, от Ню Йорк съм, но в момента пребивавам у родителите на съпругата ми, Джефри и Лиза Уекслър. Обаждам се, за да разбера дали са ви съобщили за пътен инцидент във вашия район.
— Да, известиха ни за инцидент на кръстовището на пътя за Ленокс и №183. Свидетел ли сте били на нещо, господине?
— Аз… не знам още, благодаря ви, приятна вечер.
И затвори, без да остави на полицая време да добави нещо към казаното.
За по-малко от пет минути пристигнаха на посоченото място — едно малко кръстовище на изхода от града. Три полицейски коли с въртящи се сигнални светлини бяха вече на местопроизшествието. Един полицай регулираше движението, за да отвори път на линейката, която пристигаше с надути сирени откъм отсрещната страна. Когато се приближи до тази симфония от звукови и светлинни сигнали, която се открояваше в тъмнината, Натан разбра, че е станало нещо сериозно. Поради обхваналото го вълнение той не си даде веднага сметка за мащаба на щетите, защото не се виждаше нито катастрофирала кола, нито видима жертва.
— Какво се е случило, тате? Какво се е случило? — попита Бони, обхваната от нарастващо чувство на тревога.
— Не знам, миличка.
Той натисна спирачките, когато един полицай му даде знак да спре малко по-напред върху банкета. Адвокатът изпълни нареждането, а после, подчинявайки се на изискванията на правилника, остана в колата с ръце на волана, изчаквайки полицейският служител да се заеме с него. От мястото, където се намираше, можеше да забележи как медицинските лица от Бърза помощ се суетяха около малко безжизнено тяло, което бяха изнесли от канавката. Бе момченце, горе-долу на възрастта на дъщеря му, облечено в светлоотразяващо яке, каквито се използват от хора на пътя, за да могат шофьорите по-добре да ги забелязват при слабо осветление или през нощта.