Господи, горкото момче! Джефри се е забъркал в много лоша каша.
— Дали е умрял? — попита Бони, която се бе надигнала на своята седалка.
— Надявам се, че не е, миличка, може би само е изгубил съзнание. Седни си на мястото, не го гледай.
Натан я взе в скута си. Тя сложи малката си главица в извивката на рамото му и той я залюля, за да я успокои.
По дяволите, защо Джефри е избягал? Та той е адвокат. Прекрасно знае, че бягство от катастрофа с наличие на ранен означава обвинение в тежко престъпление.
Натан изпружи врат, за да погледне по-добре. Забеляза полицая, който се бе насочил право към него. Вратите на линейката вече бяха затворени и тя потегли, отнасяйки детето към отделението за бърза помощ в някоя болница… или към моргата?
Господи, направи така, че това хлапе да не умре.
Натан отново се загледа по посока на канавката. Велосипедът бе натрошен от удара. Един санитар се качваше от недълбоката яма. Той държеше в едната си ръка разкъсана раница, към която бе прикрепена карбонова каска: очевидно, детето не си бе направило труда да я надене. Натан присви очи. В другата си ръка човекът държеше алуминиевия тас на неговия джип.
Ако момчето е мъртво, Джефри ще бъде обвинен в убийство.
Натан усети как в него връх вземаше адвокатът.
Шофиране без свидетелство за управление, рецидив на управление в пияно състояние, бягство от пътно транспортно произшествие, неоказване на помощ на лице с опасност за живота… Всички възможни утежняващи вината обстоятелства на едно място.
Знаеше, че при такива инциденти присъдите могат да достигнат до двадесет и пет години затвор. Веднъж дори се бе натъкнал на случай, при който съдията бе изтълкувал поведението на един шофьор рецидивист като предумишлено убийство и го бе осъдил на доживотен затвор.
Затвор! Затвор! Това бе думата, която пулсираше в съзнанието му, за да отрази действителността.
Полицаят насочи прожектора към ленд роувъра. Той обиколи колата и въпреки тъмнината веднага забеляза драскотините и липсващия тас.
Джефри няма да го понесе. Той няма да преживее в килията повече от няколко месеца. Що се отнася до Лиза, тя никога няма да се примири с това, че мъжът й е тикнат в затвора.
А Малори! Натан скоро ще умре, това е извън всякакво съмнение. Няма да бъде тук, за да я подкрепя, и тя ще се озове сама и объркана в един безмилостен свят. Съпругът й — в гробището, баща й — в затвора, майка й — съсипана от позора.
Това ще е краят, помисли си той, краят на Уекслърови.
— Тате, тази бутилка твоя ли е? — каза Бони, размахвайки почти празната бутилка от уиски, която бе намерила под седалката си.
Само това липсваше.
— Не пипай това, бебчо.
Полицаят му направи знак с фенерчето да свали стъклото.
Адвокатът бавно изпълни нареждането му.
Леденият въздух на тази враждебна нощ рязко нахлу в кабината на колата. Натан си помисли за Малори. Следващите часове щяха да бъдат трудни. Пое си дълбоко въздух.
— Аз… аз блъснах това дете.
24
Спрямо всички други опасности е възможно да се предпазим по някакъв начин, но спрямо смъртта ние, хората, живеем в град без крепостни стени.
Болницата в Питсфийлд (Масачузетс)
Отделението за спешна помощ
20 часа и 06 минути
— Клер, имаме нужда от теб!
Доктор Клер Джулиани, току-що завършила следването си стажантка в болницата, бе приключила дежурството си само преди няколко минути, когато бе повикана от старшата сестра. Стажантът, който трябваше да застъпи след нея, все още не бе пристигнал, а всеки момент щяха да им „доставят“ тежко ранен пациент. За по-малко от десет секунди Клер махна вълнената шапчица и палтото си, за да нахлузи бялата блуза, която бе сгънала и подредила в металното си шкафче.
Трябваше бързо да възстанови концентрацията си. Изминал бе само един месец, откакто носеше пълната отговорност за своите пациенти и все още изпитваше страх, че не е на нужната висота. Честно казано, този първи месец не бе минал много добре: лекарят, който наблюдаваше работата й, не се бе посвенил да изкара нейните недостатъци на показ пред всички. Клер бе много ядосана от подобно поведение. Никак не бе лесно да се наложиш, когато си само на двадесет и четири години.