Изхвърли неприятните мисли от главата си и успя да се забавлява през остатъка от вечерта. Макар, че се почувства наистина облекчена, едва когато Алекс отхвърли няколко покани и предложи да се прибират в Суонс Корт.
Бъртън ги посрещна и пое ръкавиците им и шапката на Алекс. Лили го загледа настойчиво, както правеше, когато питаше за някоя специална бележка. Икономът дискретно поклати глава в знак на отрицание. Боже, колко ще продължава това мъчение? Не издържаше вече.
Алекс усети притесненията й, въпреки усилията от нейна страна да коментира току-що гледаната пиеса. Помоли за уиски, но той поръча на камериерката да донесе чаша топло мляко. Лили се намръщи, но не възрази. Изпи млякото, съблече се и се пъхна в леглото, където се сгуши в прегръдките на съпруга си. Той я целуна и тя с желание обгърна тялото му, но за първи път не можа да му отговори подобаващо, когато правиха любов. Алекс предпазливо я попита какво й става, но тя поклати глава.
— Уморена съм — прошепна. — Моля те, само ме прегърни.
Той въздъхна и удовлетвори молбата й. Тя положи глава на рамото му в очакване сънят да дойде по-скоро.
В главата й непрекъснато изникваше образа на Никол сред мъглата. Лили я зовеше, опитваше се да я докосне, но тя се отдалечаваше. Смразяващ кръвта смях я караше да отстъпи уплашено, а един демоничен глас подигравателно й нашепваше:
— Никога няма да бъде твоя… никога… никога…
— Никол, — извика отчаяно.
Хвърли се напред с протегнати ръце, спъна се и падна върху бодливите храсти, които се увиваха около краката й. Опита се да се пребори с тях и отново изкрещя името на дъщеря си. Тогава долови в мъглата уплашен детски стон:
— Мамо…
— Лили, — един спокоен мъжки глас наруши тъмнината.
Тя размахваше ръце. До нея стоеше Алекс и я успокояваше в прегръдките си. Отпусна се и се сгуши в него. Всичко е било само сън. Ужасен кошмар. Положи глава на гърдите му и се заслуша в ритмичните удари на сърцето. Вече напълно събудена, установи, че не се намират в леглото, а до парапета от ковано желязо, на площадката пред стълбите. Извика задавено. Отново беше ходила насън.
Виждаше чертите на Алекс размазано, а гласът му сякаш идваше от друг свят.
— Събудих се, а теб те нямаше — каза той. — Намерих те тук. За малко да паднеш. Какво сънува?
Не беше честно да й задава въпроси, когато знаеше колко е дезориентирана.
— Опитвах се да достигна нещо.
— Какво?
— Не знам — отговори с тревога в гласа.
— Не мога да ти помогна, ако не ми се довериш. Не мога да те предпазя от сенките, нито от кошмарите.
— Разказах ти всичко…
Мълчанието се проточи.
— Казвал ли съм ти — каза студено Алекс, — че мразя да ме лъжат?
Тя погледна към килима, после към стената, защото не можеше да срещне погледа му.
— Съжалявам — каза. Искаше й се да я прегърне, както правеше винаги след някой кошмар. Да правят любов и да може, поне за малко, да забрави всичко и да не мисли. — Алекс, да се върнем в леглото.
— Ти върви.
— Какво ще правиш? — попита го изненадано с тънък глас.
— Ще чета. Ще пия. Не знам. — И слезе по стълбите, без да се обърне.
Лили се завлече до спалнята и се сгуши между измачканите завивки. Чувстваше се виновна и разтревожена. Завря глава във възглавницата. Току-що откри нещо ново за себе си.
— Ти мразиш да те лъжат, милорд, — промърмори, — но не и наполовина, колкото аз мразя да спя сама.
На следващия ден студенината продължи. Лили направи без него сутрешната си разходка в Хайд Парк, придружена от едно конярче. По-късно реши да се заеме с кореспонденцията, нещо, което мразеше. Имаше доста покани, посочващи деня и часа, когато ще е добре дошла, а също и завоалирани въпроси кога ще започне да приема посещения. Изобилстваха и поканите за балове, вечери и музикални соарета. Кливлънд ги канеха в Шропшайър да участват в есенния лов на глухари, Пакингтън — да прекарат няколко дни в ловната им хижа при блатата, а няколко приятели — да ги посетят в Бат. Лили не знаеше какво да им отговори. Как да приеме, когато ставаше въпрос за бъдещето? Изкушаваше се да мисли, че ще е с Алекс завинаги, но после унило си казваше, че някой ден всичко ще свърши.
Остави настрана поканите и разсеяно взе някакъв лист от бюрото на Алекс. Преди да излезе за срещата си, свързана с парламентарната реформа, бе отделил време на кореспонденцията си. Усмихна се, като видя почерка му: силен, наклонен и с доста чести подчертавания.