— Както казах — промърмори, — аз ще съм следващия й покровител.
— Никога няма да спреш, нали? — казваше Лили. Намираха се в един малък салон на горния етаж. — Това ще продължи вечно. Никога няма да си я върна!
Джузепе се опитваше да я успокои.
— Не, bellissima. Скоро ще свърши, много скоро. Ще ти дам Николета. Но преди това трябва да направиш така, че тези хора да ме приемат. Да ми осигуриш приятелства. Това е причината, поради която работя толкова години: да събера достатъчно пари и да се превърна във важна личност в лондонското общество.
— Разбирам — каза Лили слисано. — Не си достатъчно добър за италианската аристокрация… Господи, ти си търсен криминален тип… И сега искаш да те въведа тук. — Гледаше го с отвращение. — Чудесно знам какво си намислил. Ще ти се да се ожениш за някоя богата вдовица или млада наследничка и да си играеш на господаря на къщата до края на дните си. Това ли е плана ти? Искаш да ти стана покровителка и да ти осигуря entree? И смяташ, че тези хора ще приемат моите препоръки? — Засмя се подигравателно. — Господи, Джузепе, та те едва ме понасят! Нямам никакво влияние!
— Нали си графиня Уолвертън!
— Почтителни са само заради уважението към съпруга ми!
— Ще ти обясня какво искам. — Бе неумолим. — И ще го направиш. Тогава ще получиш Николета.
Лили тръсна глава.
— Джузепе, това е смешно. Моля те, върни ми дъщерята и да приключваме. Не мога да направя нищо за теб. Ти използваш хората и те те презират… Мислиш ли, че не го виждат изписано на лицето ти? Не си ли даваш сметка, че веднага ще открият какъв си?
Ококори очи от изненада, когато той се приближи и я прегърна. Погали брадичката й с потните си ръце, а после ги спусна по шията й.
— Винаги питаш кога ще ти върна дъщерята, кога мисля да приключа с всичко това. Повтарям ти, ще свърши. Когато ми помогнеш да стана част от твоя свят.
— Не — каза Лили и изхлипа от отвращение, когато ръката му се спусна към гърдите й.
— Помниш ли нашата история? — прошепна й той. Вярваше в способностите си на съблазнител и притисна възбуденото си тяло към нейното. — Помниш ли как те учих да правиш любов? Как се търкаляхме между чаршафите, с какво удоволствие те дарих, когато зачевахме нашето красиво момиченце…
— Моля те — каза тя задавено, опитвайки се да се отдръпне. — Пусни ме. Мъжът ми ще се появи всеки момент. Много е ревнив и…
Обзе я ужасен студ и започна да трепери, когато видя Алекс на вратата. Гледаше я невярващо с побеляло лице.
Джузепе проследи погледа й и възкликна леко от изненада.
— Лорд Рейфорд, — каза и пусна Лили. — Мисля, че е станало малко недоразумение. Веднага си тръгвам и оставям на съпругата ви да ви обясни.
Намигна й скришом и излезе със самоуверена усмивка, убеден, че тя ще смекчи ситуацията с някой от женските трикове. В края на краищата имаше какво да губи.
Алекс не преставаше да я наблюдава. Не говореха. Отвън долитаха смях и музика, но сякаш принадлежаха на друг свят. Лили знаеше, че трябва да говори, да се движи, да изтрие това ужасено изражение от лицето му, но не можеше да направи друго, освен да трепери.
Най-накрая той заговори. Гласът му бе неузнаваем.
— Защо му позволяваше да те прегръща по този начин?
Тя, в плен на паниката, се опитваше да намери някакво обяснение, да го убеди, че греши. И преди го е правила. Но се бе променила. Затова стоеше като парализирана. Разбра какво усеща лисицата, когато открият дупката й: схваната от страх в очакване да дойде краят.
Алекс отново заговори:
— Имаш връзка с него.
Лили го наблюдаваше без думи, а ужасът бе изписан на лицето й. Той прие мълчанието й за потвърждение и със стон на болка понечи да излезе.
— Курва — прошепна.
Като го видя да се отдалечава, очите й се напълниха със сълзи. Беше го загубила. Лейди Лайън имаше право… единственото, което можеше да го убие, бе смъртта или предателството.
— Алекс, — успя да промълви.
Той се спря, но не се обърна. Отпусна рамене, като под тежестта на огромен товар.
— Остани, моля те — каза тя накъсано. — Моля те, нека ти кажа истината. — Обърна се към стената и се обгърна с ръце. Пое си дълбоко дъх, защото мъката я задушаваше. — Казва се Джузепе Гаваци. Запознах се с него в Италия. Бяхме любовници. Преди много време… пет години. Той е човека, за когото ти говорих. — Прехапа устната си до кръв. — Знам какво отвращение чувстваш, да видиш този презрян човек, да си мислиш, че той и аз… — Изхлипа. — И мен ме отвращава. Преживяването бе ужасно и за двамата. Мислех, че съм се отървала от него завинаги. Но после разбрах… разбрах… — Поклати глава. Заекваше като страхливка. Принуди се да продължи. — Бях бременна. — Алекс не казваше нищо. Тя беше много уплашена и засрамена. — Родих момиченце.