— Да. Сигурен съм, че принадлежи на някоя от тези банди, за които говорехме. Не изглежда като тип, който се оправя сам.
Настъпи продължително мълчание.
— По дяволите! За какво става дума? — не издържа Алекс.
Лицето на Натан се помрачи.
— Обмислям няколко тревожни предположения — каза накрая. — Мъжът, когото е наела съпругата ти, Нокс, е гордостта на съда в Уестминстър. Лейди Рейфорд го смята за доверен човек.
— А такъв ли е?
— Не съм сигурен. — Въздъхна дълбоко. — Виж, Алекс, детективите в процеса на работа се запознават с всякаква измет и начина им на действие. В някои случаи могат да се изкушат и да използват тези познания с користна цел, например да търгуват с човешки живот в замяна на пари. Страхувам се, че съпругата ти и дъщеря й са станали жертва на такова споразумение с дявола. — Лицето му се сви от отвращение. — Нокс е спечелил една хубава сумичка тази година от възнаграждения, получени за връщането на изчезнали деца. Такъв изключителен успех като неговия ме кара да подозирам, че е свързан с похитителите: подава им информация, предупреждава ги кога да се преместят, помага им да не ги хванат. Нокс трябва да е съучастник с онзи Гаваци.
— И какво, по дяволите, мислиш да правиш? — Челюстта на Алекс се стегна още повече.
— С твое разрешение, бих искал да му заложа капан, използвайки лейди Рейфорд като стръв.
— Съгласен съм, но при условие, че не я грози никаква опасност.
— Никаква — увери го Натан.
— А дъщеря й? Ще помогне ли всичко това да я намерим?
Натан се поколеба.
— Ако имаме късмет, ще стигнем до нея.
Алекс потърка челото си и притвори очи.
— Проклятие — измърмори. — Не са кой знае какви новините, които да занеса на съпругата си.
Глава 13
— Искаш да кажеш, че Нокс е помагал на Джузепе? — попита Лили смаяно. — Докато е работел за мен?
Алекс кимна утвърдително с глава и взе ръцете й в своите.
— Натан подозира, че Джузепе принадлежи на една от онези банди и Нокс им сътрудничи. Доказателство е тлъстата сума, която е събрал. Компенсации от гражданите, чиито отвлечени деца е намерил.
Лили повдигна вежди с отвращение.
— Значи тази банда отвлича деца… Нокс ги намира… И си разделят парите от наградата? Защо не са направили така и с моята дъщеря? Защо не и с Никол?
— Явно Джузепе смята, че могат да измъкнат още пари от теб.
— Вече съм му дала цяло богатство. Всичко, което е поискал. — Скри глава между ръцете си. — Боже, — прошепна. — Била съм глупачка. Улеснила съм нещата.
Остана наведена. Алекс я погали по главата. До този момент бе отхвърляла ласките му, но сега прие този утешителен контакт.
— Не се обвинявай — каза й меко. — Била си сама и уплашена. Невъзможно е да се разсъждава трезво, когато се страхуваш за живота на детето си.
В главата на Лили се струпваха все повече въпроси. Какво мислеше за нея сега, когато знаеше тъмното й минало? Съжаляваше ли я или я обвиняваше? Дали ще е така любезен, само докато си възвърнеше силите, за да издържи на отхвърлянето му? Повтаряше си, че не бива да се приближава до него, без да има всички отговори. Но с тези галещи я пръсти й бе невъзможно да остане твърда. Разтърси я вълна на желание и повдигна глава в безмълвна молба. Нямаше значение дали я съжалява. Искаше й се само да я прегърне.
— Любов моя, — каза Алекс и я приюти нежно в прегръдките си. Все едно четеше мислите й. — Обичам те — прошепна, отмятайки косите й назад.
— Не можеш…
— Спокойно. Слушай ме внимателно, Вилхемина. Грешките ти, миналото ти, страховете ти, и нищо друго няма да промени чувствата ми към теб.
Тя преглътна.
— Т-това име не ми харесва.
— Знам — каза нежно той. — Защото ти напомня за детството. Вилхемина е изпълнена със страхове и илюзии, иска да я обичат. А Лили е силна и смела, и би казала на света да върви по дяволите.
— Коя от двете предпочиташ?
Алекс повдигна брадичката й, за да я погледне в очите, и се усмихна.
— Теб. До последната ти капка кръв.
Искреността в гласа му я накара да затрепери и се сви, когато се опита да я целуне. Не биваше да получава страстни целувки и прегръдки… Раните й още бяха пресни и лечението им изискваше време.
— Още не — промърмори умоляващо, страхувайки се, че отказът й ще го ядоса. Но той я прегърна още по-силно и Лили въздъхна изтощена.