Бе десет часа сутринта. Магазинчетата в лондонския Ист Енд бяха отворили още в осем, улиците гъмжаха от търговци, колички, рибари и продавачи на мляко, които бързаха по своите задачи. В Уест Енд пък населението не бързаше да става. Лили бе стигнала до Хайд Парк и наблюдаваше улицата през прозорчето на каретата. Слугини от елегантните къщи посрещаха разносвачи на мляко, коминочистачи, продавачи на вестници и хляб. Деца се разхождаха със своите бавачки, докато родителите им още спяха. В далечината се чуваше звука от барабаните на гвардията, дефилираща от казармите към Хайд Парк.
Лили присви очи при вида на самотната фигура до един от дървените стълбове на ъгъла. Беше Алтън Нокс, със своята униформа на лиъри — черни ботуши и панталон и сиво сако с лъскави копчета. На главата си носеше ниска шапка. Лили си пое дълбоко дъх, показа глава през прозорчето и му направи знак с кърпичката си.
— Господин Нокс, — извика. — Тук. Приближете се, моля.
Мъжът се приближи и размени няколко любезности с кочияша, преди да се качи. Свали си шапката, приглади коси и измърмори нещо за поздрав. Беше як мъж на около четирийсет години, среден на ръст и с вулгарно лице, което повече би подхождало на някой младеж.
Лили, седнала срещу него, го поздрави с кимване на глава.
— Господин Нокс, благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем тук, вместо в имението. Не мога да си позволя, по очевидни причини, моят съпруг да ни открие. Ще настоява за обяснения… — Остави гласа си да угасне и го погледна беззащитно.
— Естествено, госпожице Лоусън. — Нокс се усмихна и веднага се поправи: — Лейди Рейфорд.
— Бракът ми — каза Лили — промени живота ми в много аспекти, с изключение на един. Все още съм твърдо решена да намеря дъщеря си Никол. — Извади една торбичка с пари и я разклати. — За късмет, сега имам необходимите средства, за да продължа разследването. Бих искала да разчитам на помощта ви, както преди.
Нокс погледна торбичката и изрази някаква гримаса, която считаше за усмивка.
— Смятайте ме за нает, лейди Рейфорд. — Протегна ръка и тя му предаде парите. — А сега ми кажете как вървят нещата с Гаваци.
— Постоянно поддържаме контакт, господин Нокс. Дори снощи ме атакува директно с напълно нови искания.
— Снощи? — попита Нокс изненадано. — Нови искания?
— Да. — Лили въздъхна театрално. — Знаете, че Джузепе искаше само пари. Мога да ги набавя, понеже тая надеждата да си върна момиченцето. Но снощи… — Млъкна и поклати глава с отвращение.
— Какво поиска? — попита детективът. — Извинете ме за грубостта, лейди Рейфорд, но настояваше за персоналните ви услуги ли?
— Не, въпреки че се опита, което смятам за недопустимо. Още по-лошо. Граф Гаваци заплашва да ми отнеме всичко, което притежавам: дома ми, брака ми, социалното ми положение, заради абсурдната си амбиция да стане част от beau monde! — Лили скри задоволството си при вида на изненаданото лице на Нокс.
— Не мога да повярвам — каза мъжът.
— Но е истина. — Поднесе дантелената си кърпичка към очите, опитвайки се да пусне някоя сълза. — Снощи, възползвайки се от празненството по случай рождения ден на лейди Лайън, дойде да ме види. Наконтен като паун пред стотици поканени! Поиска да го представя и да му стана покровителка, с цел да го приемат в аристократичните кръгове. О, господин Нокс, не си представяте какъв срамен спектакъл беше!
— Той е полудял! — възкликна детективът.
— И всичко това в присъствието на много хора, включително лорд Лайън и собствения ми съпруг. Успях да го заведа в един малък салон и там ми разкри чудатите си намерения. Каза, че скоро ще ми върне дъщерята, но първо трябва да го въведа в доброто общество. Идеята е налудничава. В Италия всички знаят, че е негодник. Престъпник! Как може да му мине през главата, че тук ще го посрещнат с отворени обятия?
— Не е нищо повече от един безсрамен чужденец — обяви Нокс. — И освен, че е некадърник, е и умствено нестабилен.
— Точно така, господин Нокс. Нестабилните хора сами се издават и правят глупави грешки, нали?
— Имате право — отвърна той и изведнъж се успокои. — Най-вероятно ще стане жертва на собствената си алчност.
Студенината в погледа му я смрази. Чертите му добиха убийствено и хищническо изражение. Лили не се съмняваше, че обмисля как да сложи край на опасното поведение на Джузепе. Ако беше вярно, че са съучастници, то приходите им бяха свързани и затова бе немислимо Джузепе да действа глупаво. Много сериозна, тя се наведе и докосна ръката му.