Повдигна глава, за да погледне в очите, които толкова приличаха на нейните. Ръчичката на Никол докосна брадичката й с любопитство, за да се насочи след това към челото и блестящите черни къдрици, които обрамчваха лицето й.
Лили обсипа с целувки мръсните бузки и се опита да преглътне сълзите. Кошмарът бе свършил. Сякаш ледените нокти, сграбчили сърцето й в продължение на толкова време, бяха изчезнали. Никога досега не бе имала такова усещане за душевен мир. Почти не си спомняше какво е да си свободен от огорчението и болката. В този момент имаше всичко, което искаше: топлината на детското телце, чистата и дълбока любов между майка и дъщеря.
Алекс ги наблюдаваше с буца в гърлото си. Никога не бе виждал по-нежно изражение на лицето на Лили, не си я бе представял така, като майка. Внезапно любовта му към нея се смеси с по-дълбоко чувство, каквото не бе усещал преди, нито пък подозираше, че може да изпитва. Откри, че чуждото щастие може да означава повече от неговото собствено. Обърна се с неудобство, опитвайки се да прикрие чувствата си.
Натан стоеше до него, доволен от развитието на нещата.
— Алекс, — каза, — мисля, че моментът е подходящ да ти кажа, че лорд Фиц Уилям предлага нов проектозакон, който предлага създаването на три нови съдилища в града…
— Каквото поискаш — отговори Алекс дрезгаво.
— Опозицията смята…
— Ще имаш съдилищата — прекъсна го, отбягвайки погледа му. Изтри очите си с ръкав и добави: — Заклевам ти се, дори и да се наложи собственоръчно да извия ръцете на всички членове на парламента.
Глава 14
Алекс изненадано вдигна поглед от вестника, когато чу Бъртън да уведомява за визитата на господин Крейвън.
Бяха прекарали една приятна сутрин: той четеше „Таймс“ и от време на време се присъединяваше към Лили и Никол, които строяха на пода кули от дървени кубчета.
— Покани го — каза Лили на Бъртън. Усмихна се на Алекс като извинение. — Забравих да ти кажа, че Дерек ще идва. Иска да се запознае с Никол.
Алекс се изправи. Никол се забавляваше да преследва Том, котката, из целия салон. Бедното животно винаги търсеше някое слънчево място, а детето не можеше да устои на меката му козина. Лили събра пръснатите играчки от пода. Усмихна се развълнувано при мисълта колко играчки бе купил съпругът й за Никол. Бе разтърсен от факта, че няколко парцали са й служили за кукла. Не се успокои, докато не купи от всички модели в магазините на Бърлингтън Аркед: кукли с истинска коса и порцеланови зъби, восъчни кукли, от китайски порцелан, дори пълен гардероб с дрехи за тях. Детската стая на горния етаж преливаше от марионетки, люлеещо се конче, огромна кукленска къща, топки, музикални кутии и един барабан, който отекваше в цялата къща и опъваше нервите на Лили.
Скоро откриха любимото занимание на Никол: да играе на криеница. Изчезваше внезапно и се усмихваше, когато ги видеше притеснено да я търсят под някоя маса или канапе. Лили никога не бе виждала някое дете да се движи толкова безшумно. Алекс можеше да работи цял час на бюрото си в библиотеката, без да разбере, че се е скрила под стола му.
Страховете им, че животът й с Джузепе я е наранил по някакъв начин, постепенно затихваха. Беше предпазливо дете, но не бе страхлива и имаше весел нрав. С всеки изминал ден очарователният й смях и безкрайните й въпроси на някаква смесица от италиански и английски, все повече огласяха къщата. Разви особена привързаност към Хенри — искаше да я носи на ръце, дърпаше косата му и се кикотеше на гримасите, с които той я плашеше.
Дерек влезе в салона и отправи поглед към Лили. Тя забърза към него засмяна и го смути с прегръдката си.
— Спри — каза й той подигравателно, — съпругът ти ни гледа, циганче.
— Произнасяш го перфектно — похвали го тя доволно.
Дерек се приближи към Алекс и стисна ръката му.
— Добър ден, милорд, — каза иронично. — Днес е голям ден за мен. Не съм свикнал да ме приемат в такива изискани салони.
— Винаги сте добре дошъл — отговори му любезно Алекс, — тъй като бяхте така гостоприемен да ми предоставите личните си покои.
Дерек открито се усмихна, а Лили почервеня като домат.
— Алекс, — укори го нежно и дръпна Дерек за ръкава. — Господин Крейвън, искам да ви представя на дъщеря си.
Той погледна момиченцето, което стоеше отстрани до канапето и го наблюдаваше с внимание.