— Госпожице Никол, — промърмори. Клекна бавно и й се усмихна. — Ела да кажеш здравей на чичо си Дерек.
Никол колебливо тръгна към него, после промени решението си и се затича към Алекс и го прегърна през краката. Усмихна се срамежливо на Дерек.
— Малко е срамежлива — посочи Лили през смях. — И определено има слабост към русокосите.
— Тогава нямам късмет — тъжно каза Дерек и прекара ръка през тъмните си коси. Изправи се и добави: — Красива е, циганче. Също като майка си.
Алекс с мъка сподави прилива на ревност. Прекара пръсти през косата на Никол. Знаеше, че няма причина да ревнува от Крейвън и миналото го доказваше. Въпреки, че Дерек обичаше Лили, не представляваше заплаха за брака им. При всички случаи не му беше никак лесно да стои безучастен, когато някой мъж гледаше жена му по този начин.
Стисна зъби. Би могъл да го понесе по-леко, ако той и Лили бяха възобновили съпружеския си живот. Не бяха правили любов от деня, когато я откри насаме с Джузепе Гаваци. От онази нощ тя бе обсебена от мисълта за дъщеря си. Бяха сложили легло за нея в стаята до детската. Лили ставаше по няколко пъти на нощ, за да провери как е Никол. Пазеше я, като че ли се страхуваше да не изчезне отново.
И през деня рядко я изпускаше от поглед. Алекс не възразяваше. Знаеше, че с времето страховете й ще изчезнат и последното, което му минаваше през главата, след емоционалния хаос, преживян от съпругата му, бе да я задължава с нещо. Само се страхуваше, че няма да се сдържи. Никога не бе желал толкова друга жена, а тя бе така близо, с блестящите си коси, съблазнителни устни и… Наложи си да спре да мисли за нея, тъй като тялото му реагираше на представите.
Истината бе, че изобщо нямаше идея какво иска Лили. Изглеждаше ужасно доволна от сегашното състояние на нещата. Отчаяно му се искаше да разбере дали има нужда от него, дали го обича, но не попита нищо. Реши тя да направи първата крачка, макар че така рискуваше да прекара години в мълчание и въздържание. Проклинаше я всяка нощ, когато си лягаше сам и всяка нощ я сънуваше. Въздъхна и отново насочи вниманието си към разговора.
— … ще тръгвам — казваше Дерек.
— Не, остани да обядваш с нас — настоя Лили.
Той пренебрегна молбата й и широко се усмихна на Алекс.
— Довиждане, милорд. Желая ви късмет с тези двете. Ще ви е нужен.
— Благодаря — отговори графът.
Лили придружи Дерек до коридора. На входа той я прегърна и положи бащинска целувка на челото й.
— Кога мислиш да наминеш към Крейвън’с? — попита. — Без теб не е същото.
Тя сведе поглед.
— Ще минем някой следобед с Алекс да те посетим.
Възцари се неловко мълчание. И двамата премисляха какво е по-добре да не казват.
— Значи си я върна — подхвърли той.
Тя кимна с глава.
— Дерек, — каза развълнувано, — без теб нямаше да преживея последните години…
Знаеше, че приятелството им никога нямаше да бъде същото. Нямаше да се повторят разговорите пред камината, нито споделените тайни, нито причудливите им отношения. Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.
Дерек потрепери, сякаш докосването й му причини болка.
— Сбогом, циганче, — промърмори и с големи крачки се отдалечи към очакващата го карета.
Никол се приближаваше към котката с триумфална усмивка. Протегна ръка и хвана пухкавата опашка, която примамливо мърдаше наляво-надясно. Том изсъска ядосано, обърна се и показа нокти, оставяйки малка драскотина по ръката й.
Никол зяпна изненадано и захлипа от болка. Алекс бързо се приближи да види какво става. Малката се затича към него и се сгуши в обятията му.
— Какво стана, слънчице?
Погали я успокоително по гърба, а тя през сълзи му показа ръчичката си.
— Том ли те одраска? — попита я нежно.
— Да — изхълца момиченцето. — Лош, много лош.
— Дай да видим. — Алекс разгледа одрасканото място и леко го целуна. — Том не обича да го дърпат за опашката, миличка. После ще ти покажа как да го галиш, за да не те драска повече. Хайде, прегърни ме и ще ти мине. — Никол забрави за драскотината, усмихна му се и обви врата му с ръчички.
Лили ги наблюдаваше мълчаливо от вратата. В гърдите й се събираше толкова любов, че чак я болеше. Алекс, неподозиращ присъствието й, продължаваше да говори нежно на Никол. После я пусна на пода и се наведе да потърси под канапето изчезнала кукла. Сцената накара Лили да се засмее. До този момент не знаеше дали той иска да бъде баща за детето й, а и нямаше никакво право да го моли за това. Без съмнение, отдавна трябваше да е разбрала, че в сърцето му има достатъчно любов и за двете. Не беше човек, който ще обвинява едно невинно същество за произхода му. Помисли си колко много има да научи от него за любовта, доверието и безрезервното приемане на другия. Искаше цял живот да е до него и да го направи щастлив.