Забеляза слугинята, минаваща наблизо, и й направи знак да се приближи.
— Сали, наглеждай за малко Никол, моля те. Време е за следобедния й сън, така че вземи няколко кукли и я заведи в стаята й…
— Да, госпожо, — усмихна се девойката. — Много сладко момиченце.
— Ако лорд Рейфорд продължава да я глези, няма да е задълго такава.
Сали се засмя, влезе в салона и затърси между играчките.
— Моя е! — извика Никол.
Освободи се от прегръдката на Алекс и тръгна да спасява куклата си.
— Милорд, — каза Лили учтиво, въпреки нервността си. Съпругът й я погледна въпросително. — Можем ли да поговорим насаме?
Не изчака отговора, а се насочи към стълбите и започна да се изкачва с елегантна походка. Алекс повдигна вежди и бавно я последва.
Когато влязоха в спалнята, декорирана в бяло и синьо, Лили затвори вратата и я заключи. Тишината стана наелектризираща. Той я наблюдаваше мълчаливо, но с напрегнато тяло и накъсано дишане.
Тя се приближи и сръчно започна да разкопчава елечето му. После, също така мълчаливо, развърза копринената връзка и я махна. Алекс затвори очи.
— Дълго време те пренебрегвах, нали? — прошепна Лили, заета с ризата.
Той стоеше напрегнат и възбуден, а топлината се разливаше по тялото му. Дъхът й галеше голите му гърди. Сподави един стон.
— Няма значение — успя да изрече.
— Има, и то голямо — каза тя и извади ризата от панталоните. Прегърна го през кръста и потърка тяло в меките косъмчета. — Не е това начина, по който да покажа на съпруга си колко го обичам.
Той внезапно обхвана талията й и силно я притисна към себе си. Тъмните й очи развълнувано блестяха.
— Обичам те, Алекс. Обичам те — повтори Лили с треперещ глас. — Страхувах се да ти го кажа. Мислех, че когато разбереш за Никол, няма да искаш да имаш нищо общо с мен. Или, още по-лошо, че чувството ти за чест ще те принуди да продължиш с брака ни, въпреки че в душата си ще ти се иска да се освободиш от нас и от скандала.
— Да се освободя от вас — едва изговаряше думите. — Не, Лили. — Хвана лицето й между дланите си. — Да те загубя ще означава смърт за мен. Искам да съм баща на Никол и твой съпруг. Последните дни бяха като бавна агония. Питах се как да те убедя, че имаш нужда от мен…
Сълзи на щастие изпълниха очите й.
— Няма нужда да ме убеждаваш — каза.
Алекс целуна ямката на шията й.
— Липсваше ми… Любов моя…
Тя усети топлината и нуждата на тялото му, напрежението на мускулите под дланите си. Алекс бързо я разсъблече и захвърли останалите си дрехи. Тя се излегна на леглото и, макар, че й се искаше да се покрие, не го направи, тъй като знаеше колко много му харесва да я гледа така. Тогава той се присъедини към нея и я притисна до тялото си.
— Кажи ми го пак — промърмори.
— Обичам те — прошепна Лили. — Обичам те, Алекс.
Ръката му се спусна между бедрата й, докато устните им се сляха в продължителна целувка. Лили се изви, когато пръстите му я обладаха. Повдигна се и зърната й се опряха в гърдите му. Алекс наведе глава да ги погали с език. Продължи с мъчението си, докато розовите връхчета не затрепериха.
Тя леко захапа рамото му, опивайки се от аромата на златистата кожа. После устните й потърсиха едно от малките зърна и Алекс изстена от удоволствие. С дръзки пръсти Лили очерта мускулите на гърдите, стомаха и слезе по-надолу. Погали твърдата му мъжественост от върха до основата, докато накрая той не издържа, разтвори краката й и я облада с вик на задоволство.
Лили го обгърна с ръце и крака, молейки за още. Той се отдръпна малко и това я накара силно да го стисне. Повтори движението няколко пъти, наслаждавайки се на хищническата жажда, с която го придърпваше отново. Тя бе изпаднала в състояние на безумен екстаз. В този момент не съществуваше нищо друго, освен съединяването на телата им, твърдите мускули под дланите й, пронизващите тласъци, докато я заля разтърсващата буря на освобождението.
По-късно лениво прокара пръсти по любимите черти и доволно се протегна. Алекс пое ръката й и я обсипа с горещи целувки.