Той продължаваше все така мълчаливо да я гледа с ледените си очи.
— По-добре от всеки познавам амбициите на родителите ми спрямо Пени — посочи Лили. — Тя е очарователна и разумна, нали? Ще бъде един отличен брак. Госпожица Пенелопе Лоусън, дукеса Уолвертън. Никой от семейството не се е издигал до такава титла. Но се питам… това ли желае тя? И за да съм по-ясна: ще се грижите ли за нея, лорд Рейфорд?
Лицето му продължаваше да е безучастно.
— Колкото е необходимо.
— Това нищо не ми говори.
— Какво ви притеснява, госпожице Лоусън? — попита Алекс саркастично. — Че ще малтретирам сестра ви? Тя няма ли думата в случая? Пенелопе изглежда доволна от ситуацията. — Отвори по-широко очи и продължи с нисък глас — И в случай, че имате намерение да поднесете някоя от театралните си постановки, госпожице Лоусън, ви предупреждавам, че не ми харесват сцените.
Прикритата заплаха в гласа му накара Лили да отметне глава назад. Изобщо не й харесваше. В началото го смяташе за забавен — един висок и надут аристократ с ледена вода вместо кръв във вените си. Но сега интуицията й подсказваше, че не само е студен, а и жесток.
— Не мисля, че Пени е доволна — отговори. — Познавам сестра си и несъмнено родителите ни са я накарали да се подчини на желанието им. Трябва да е ужасена. Изобщо интересувате ли се от нейното щастие? Тя заслужава някой, който да я обича истински. Инстинктът ми подсказва, че вие желаете една послушна женичка, която да ви дари с рояк руси наследници за продължаване на името. Ако е така, можете лесно да си намерите поне стотина момичета…
— Достатъчно — прекъсна я сухо. — Пъхате си носа в чужди работи, госпожице Лоусън. Ще се видим в ада… Не, аз лично ще ви пратя там, ако продължавате да се месите в работите ми.
Лили му хвърли заплашителен поглед.
— Успях да разбера, каквото исках да знам. — Приготви се да си тръгне. — Приятен ден, милорд. Беше поучително.
— Почакайте! — Преди да си даде сметка какво прави, Алекс се видя да хваща една от юздите на коня й.
— Пуснете ме! — възкликна тя ядосана и изненадана.
Поведението му бе скандално. Да хванеш юздите на нечий кон без разрешение, да рискуваш да загуби контрол над коня си, бе достойно за презрение.
— Няма да участвате в лова — каза той.
— Да не мислите, че съм дошла дотук, за да ви пожелая късмет? Разбира се, че ще участвам. И не се притеснявайте, няма да забавя никого.
— Жените не могат да ловуват.
— Естествено, че могат, стига да искат.
— Само в случай, че са вдовици или дъщери на отлични ловджии. Ако не…
— Една грешка при раждането няма да ми попречи да участвам в лова. Отлична ездачка съм и не ми трябва разрешение. Мога да прескачам всякакви препятствия. Какво ми предлагате — да седна вътре с останалите дами да бродирам и да клюкарствам?
— Така ще намалите рисковете за останалите, а навън ги поставяте в опасност.
— Страхувам се, че много малко от господата споделят мнението ви, сър.
— Никой мъж със здрав разум не би ви искал тук.
— Предполагам, че ще трябва да се изпаря незабелязано, уплашена и засрамена — промърмори Лили. — Как се осмелявам да навлизам в такава чисто мъжка територия като лова? Е, добре — щракна с пръсти, облечени в ръкавица. — Не давам пет пари нито за вас, нито за вашето мнение. А сега ме пуснете!
— Няма да яздите… — изскърца със зъби Алекс. В този момент нещо се скъса вътре в него и го накара да изостави всякакво разумно държание. „Каролин, не! О, Боже…“
— Проклета да съм, ако не го направя! — Дръпна юздата, тъй като конят вече нервничеше. Графът продължаваше да я държи. Учудена, Лили втренчи поглед в сиво-сините очи, които приличаха на огледало. — Вие сте луд — промърмори.
Двамата останаха неподвижни. Лили първа се отърси от унеса. Замахна с камшика и на брадичката на Алекс остана червена диря. Пришпори коня си и с едно дръпване успя да се освободи от пръстите на графа. Отдалечи се яздейки, без да се обърне. Всичко се случи толкова бързо, че никой от останалите не разбра. Той избърса кръвта от брадичката си, като едва усещаше болката. Главата му се въртеше и се питаше какво става с него. За няколко секунди бе неспособен да раздели минало от настояще.
Приятният далечен глас на Каролин отекваше в ушите му.
„Скъпи Алекс, тогава не ме обичай…“ Побиха го тръпки. Сърцето му заби учестено и изплува спомена за фаталния ден…
— Просто инцидент — каза спокойно един от приятелите му. — Падна от коня. Още на мига знаех…