— Повикайте лекар — заповяда дрезгаво Алекс.
— Алекс, няма смисъл.
— По дяволите, върви да извикаш доктора или…
— Счупила си е врата.
— Не.
— Алекс, мъртва е…
Гласът на коняря му го върна в настоящето.
— Милорд?
Алекс примигна и погледна блестящия кон с кафеникав косъм, който бе избрал заради отличната комбинация от сила и издръжливост. Хвана юздите, ловко се метна на седлото и насочи поглед към мястото, определено за начало.
Лили Лоусън разговаряше с останалите участници. По вида й никой не можеше да предположи каква свада е имала преди броени минути.
— Пуснаха лисиците! — извика някой.
Прозвуча тръба и конниците се впуснаха в преследване. Насочиха се към гората, възбудени и надавайки викове. Земята трепереше под лудия бяг на коне и кучета.
— Давай!
— След тях!
Ездачите пришпорваха конете и ловът достигна необходимата еуфория. Ловците следваха отблизо гончетата, съгледвачите заедно с хрътките подканваха изостаналите да не се отделят от групата.
Лили Лоусън яздеше като обладана от дявола и прескачаше препятствията, като че ли имаше крила. Не изглеждаше да се притеснява за сигурността си. При нормални обстоятелства Алекс би яздил в авангарда, но сега се придържаше отзад. Щеше да я следва и да наблюдава самоубийствените й действия. Ловът бе от най-интересните, но той преживяваше истински кошмар, докато конят се напрягаше преди скок и после забиваше копита в земята. Каролин…
Преди време бе решил да зарови дълбоко всички спомени от миналото. А сега се чувстваше безпомощен пред мислите, които нахлуваха без предупреждение, усещаше устните на Каролин под своите, копринената й коса в ръцете си, сладката буря на прегръдката. Бе отнесла със себе си и част от него, която никога нямаше да си върне.
„Полудяваш“ — каза си ядосано. Превръщаше лова в зловещ образ от миналото. Един луд в преследване на изгубени сънища… и препускаше след Лили, наблюдавайки я как скача над храсти и канавки. Въпреки че не обръщаше глава, Алекс усещаше, че е наясно с преследването му.
Час след началото на лова преминаха границите на друго графство. Лили пришпорваше решително коня си. Никога не обръщаше внимание на трофеите, но ездата… о, с нищо не можеше да се сравни. Наближи един двоен храст с форма на рога и бодли от двете страни. За секунда си помисли, че е прекалено висок, но някаква зла сила я накара да продължи. В последния момент конят отказа да скочи и от инерцията Лили изхвръкна от седлото.
Стори й се, че е застинала във въздуха и когато видя земята да се приближава, защити лицето си с ръце. Приземи се върху влажната пръст. Дробовете й останаха без въздух и нададе глух вик, извивайки се от болка, докато ръцете й се мъчеха да се хванат за нещо.
Почти не усети, че някой я обръща и прихваща. Отвори уста, търсейки глътка въздух. Пред очите й танцуваха звезди. Малко по малко мъглата се разсея и откри едно загоряло лице. Сви се, като разбра че се намира притисната между две мускулести бедра. Чувстваше се слаба и беззащитна като кукла. Нуждаеше се от въздух, гърдите й се издигаха и спускаха френетично. Усещаше ръката на мъжа да натиска силно врата й, причинявайки й болка.
— Казах ви да не излизате на лов — изръмжа Уолвертън. — Искате да се самоубиете ли?
Лили поиска да говори и надигна глава малко смутена. Яката на ризата му бе изцапана с кръв от раната, която тя му причини с камшика. Усещаше силата на ръката му на врата си. Ако искаше, можеше да счупи костите й като клечки. Тогава си даде сметка каква мощ крие това мускулесто тяло. На лицето си имаше някакво примитивно изражение, смесица от омраза и нещо друго, което не можеше да определи. Чу едно име… Каролин…
— Вие сте луд — промърмори с усилие. — Боже мой! Трябва да сте в Бедлам. Махнете си ръцете от мен, чувате ли?
Думите й изглежда събудиха графа. Убийственият блясък изчезна от погледа му и линията на устата омекна. Лили усети как напрежението напуска тялото му. Пусна я внезапно, като че ли пареше.
Тя падна по гръб и крадешком го погледна. Не й подаде ръка да й помогне, но изчака, докато тя се изправи. Веднъж уверил се, че не е ранена, скочи на седлото.
Лили с треперещи крака се подпря на едно дърво. Трябваше да събере сили, преди да се качи отново на коня. Дишайки дълбоко, погледна любопитно безизразното лице на Уолвертън.
— Пени е прекалено добра за вас — успя да каже. — Преди само се страхувах, че ще я направите нещастна. Сега мисля, че сте способен да я нараните и физически.