— И какво, по дяволите, ви интересува? — изръмжа той. — От години не поддържате контакт с никого от семейството си, а очевидно и те не искат да знаят за вас.
— Вие нищо не знаете! — разпалено извика тя.
Представата за това чудовище до сестра й до живот…
Пени преждевременно ще се състари. Обзе я възмущение. Как да позволи на мечка като Уолвертън да се ожени за малката й сестричка, когато такъв приятен и обичлив мъж като Закари е влюбен в нея?
— Няма да имате Пени! — възкликна. — Няма да го позволя!
Алекс продължаваше да я гледа равнодушно.
— Докъде може да стигне вашата лудост, госпожице Лоусън?
Порой от ругатни се изсипаха от устата й, докато го наблюдаваше да се отдалечава.
— Няма да я има! — каза почти без дъх. — Заклевам се! Няма да бъде негова!
Глава 3
Когато пристигна в Рейфорд Парк, Алекс отиде да поздрави Пенелопе и родителите й. Джордж и Тоти Лоусън бяха необикновена двойка от всяка гледна точка. Той беше учен, който обичаше да прекарва дните си, затворен в библиотеката с книги на гръцки и латински. Дори трябваше там да му носят храната. Поради липса на внимание бе загубил имотите и богатството, наследени от баща му. Тоти, съпругата му, бе истинска змия, атрактивна, с големи очи и изобилие от руси къдрици. Обожаваше клюките и празненствата и най-голямата й мечта бе да види дъщеря си добре омъжена.
Алекс разбираше как са могли да създадат дъщеря като Пенелопе. Спокойна, скромна, хубава — една комбинация от най-добрите черти на двамата. Но Лили… Трудно си я представяше като една Лоусън. Напълно разбираемо бе, че са я отхвърлили от фамилията. В противен случай никой нямаше да може да живее спокойно. Където и да се намира, винаги щеше да създава проблеми, да си пъха носа навсякъде и да подлудява всички наоколо. Бе напуснала собствеността на Мидълтън веднага след лова, но Алекс не спираше да мисли за нея. В дъното на душата си се радваше, че семейството й не поддържа контакти с нея.
С малко късмет никога повече нямаше да я види.
Лейди Тоти, много доволна, го осведоми за последните приготовления по сватбата. Отчето трябваше да ги посети същия следобед.
— Добре — отговори Алекс. — Уведомете ме, когато пристигне.
— Лорд Рейфорд — каза Тоти, посочвайки свободното място между нея и Пенелопе на канапето, — желаете ли да пиете чай с нас?
Алекс с ирония си каза, че в момента годеницата му изглежда като зайче пред вълк. Отклони поканата, тъй като не искаше да слуша брътвежите на Тоти за цветни украси и други глупости, свързани със сватбата.
— Благодаря, но имам да свърша някои неща. Ще ви видя на вечеря.
— Добре, милорд, — измърмориха двете жени, едната разочарована, а другата облекчена, но без да го показват.
Той се затвори в библиотеката и хвърли поглед на купчината документи и счетоводни книги, които чакаха да ги прегледа. Би могъл да прехвърли тази задача на управителя си, но след смъртта на Каролин работеше усилено, като лекарство против самотата и спомените. Прекарваше много повече часове в библиотеката, отколкото в което и да е друго помещение в къщата, наслаждавайки се на спокойствието и реда, които царяха там. Книгите бяха подредени по каталог, мебелите — подбрани прецизно, дори бутилките с напитки в италианския шкаф изглеждаха разположени с геометрична точност.
Всичко бе идеално чисто, не само там, но и в цялото имение, за което се грижеше армия от петдесет слуги. Други трийсет отговаряха за градините, конюшните и обработваемите земи наоколо. Посетителите оставаха със зяпнала уста при вида на мраморния купол на входа и огромния салон с кръгъл таван, украсен с орнаменти. Имението притежаваше зимни и летни салони, просторни галерии, пълни с творби на изкуството, зала за закуска, друга за кафе, две трапезарии, безброй спални (всяка с будоар), огромна кухня, библиотека, ловен салон и няколко зали, които при случай се превръщаха в салон за танци.
Имението бе огромно, но Пенелопе ще знае как да го управлява. Обучавана е за това още от детска възраст. Алекс не се съмняваше, че лесно ще успее да се превъплъти в господарката на дома. Бе интелигентна, макар и кротка. Все още не бе имал възможността да я представи на по-малкия си брат Хенри, но не се съмняваше, че ще се разбират добре.
Леко почукване наруши тишината на библиотеката.
— Кой е? — попита рязко.
Вратата се отвори и се появи русата глава на Пенелопе. Прекалената й предпазливост го накара да се почувства неудобно. За Бога, сякаш посещението при него крие някаква опасност! Наистина ли е толкова заплашителен? Признаваше, че понякога е доста рязък, но не можеше да се промени.