— Да? Влез.
— Милорд — каза плахо девойката, — бих искала да попитам как мина лова.
Алекс веднага заподозря, че идваше по настояване на майка си. Пенелопе никога не търсеше компанията му по собствена инициатива.
— Добре — отговори, като отмести документите настрани и се обърна към нея. Тя нервно потръпна. — Първия ден се случи нещо интересно.
Лицето й изрази слаб интерес.
— О, някой инцидент?
— Може и така да се нарече — отговори сухо той. — Запознах се със сестра ти.
Пенелопе заглуши възклицанието си.
— Лили беше там? О, скъпата ми… — Запъна се и го погледна нерешително.
— Доста е особена. — Тонът му показваше, че не го смята за комплимент.
Тя кимна с глава и преглътна.
— При Лили няма средно положение. Или те запленява изцяло, или… — Сви безпомощно рамене.
— Да — отговори саркастично Алекс. — Аз съм от вторите.
— О! — сбърчи чело Пенелопе. — Естествено. И двамата сте толкова… категорични.
— Казано дипломатично. — Вгледа се в лицето й. Нямаше дори намек за Лили в сладките нежни черти насреща му. — Говорихме за теб — каза внезапно.
Тя отвори широко очи, уплашена.
— Милорд, нека ви кажа, че Лили не е най-подходящата личност за това.
— Знам.
— Какво ви каза? — попита неуверено.
— Сестра ти предполага, че се страхуваш от мен. Истина ли е?
Тя се изчерви.
— Малко — призна.
Тази сладка свенливост подразни Алекс. Запита се дали някога ще се опита да му противоречи, дали ще го порицае, ако е направил нещо, което не й харесва. Изправи се и установи, че тя трепери. Бавно се приближи и я прегърна през кръста. Въпреки че положи усилия да го скрие, усети накъсаното й дишане. Внезапно си припомни момента, когато взе Лили в прегръдките си след падането. Макар Пенелопе да бе по-висока и стройна от сестра си, изглеждаше незначителна.
— Погледни ме — каза спокойно и тя се подчини. Погледна кафявите й очи, идентични с тези на Лили, с изключение на невинния блясък и без следа от тъмни страсти. — Не трябва да се притесняваш. Няма да ти причиня болка.
— Да, милорд, — прошепна.
— Защо не ме наричаш Алекс? — И преди я бе молил да го нарича с малкото му име, но изглежда й бе трудно да свикне.
— О… аз, не бих могла.
Той с усилие на волята успя да потисне нетърпението си.
— Опитай все пак.
— Алекс… — промърмори Пенелопе.
— Добре.
Наклони глава и докосна устните й със своите. Тя не помръдна, само леко размърда ръка върху рамото му. Алекс удължи целувката, увеличавайки натиска на устата си. За първи път търсеше нещо повече от кротък прием. Но устните под неговите продължаваха да са все така студени. Внезапно си даде сметка, че годеницата му счита прегръдката за задължение и рязко се отдръпна.
Вгледа се в лицето й. Изглеждаше като послушно момиченце, току-що взело горчиво лекарство. Никога преди не бе срещал жена, която да смята целувките му за неприятно задължение! Свъси недоволно вежди.
— По дяволите! Това е нелепо! — изръмжа.
Пенелопе подскочи като подплашена сърна.
— Милорд…?
Алекс знаеше, че трябва да се държи като джентълмен и да се отнася към нея с уважение и нежност, но мъжката му гордост изискваше отговор.
— Целуни ме пак — заповяда й и я притисна към тялото си.
Пенелопе изписка, отдръпна се и го зашлеви през лицето. Не беше истинска плесница, макар че на Алекс повече би му харесал един решителен юмрук. Бе по-скоро потупване по бузата в знак на порицание. Тя стоеше до вратата и го гледаше с насълзени очи.
— Милорд, опитвате се да ме подложите на проверка? — попита наранена.
Погледна я с безизразно лице. Бе прехвърлил мярката. Не трябваше да изисква повече, отколкото тя бе в състояние да му предложи. Прокле се наум.
— Моля за извинение.
Годеницата му несигурно кимна с глава.
— Предполагам — каза, — че е последица от ефекта на лова. Чувала съм, че на мъжете силно им въздейства примитивната природа на подобни събития.
Той се усмихна иронично.
— Вероятно си права.
— А сега ме извинете. — Понечи да излезе, но се спря и го погледна през рамо. — Милорд, не мислете лошо за Лили, моля ви. Тя е необикновена жена, смела и с прогресивни идеи. Когато бяхме малки, винаги ме защитаваше от всичко и всички.