Алекс се изненада от кратката й реч. Не бе свикнал да чува от устата й повече от две последователни фрази.
— В добри отношения ли беше с родителите ви?
— Само с леля Сали, тъй като и тя бе ексцентричка, обичаше приключенията и не се съобразяваше с нормите. При смъртта си, преди няколко години, остави на Лили цялото си богатство.
Значи от това живееше Лили. Тази информация подобри малко мнението му за нея. Вероятно нарочно е търсила одобрението на старицата, а после е танцувала върху гроба й, заради наследените пари.
— Защо не се е омъжила?
— Винаги е смятала брака за ужасна институция, създадена единствено в полза на силния пол. — Пенелопе се изкашля деликатно. — Няма особено високо мнение за мъжете, въпреки че си прекарва добре в тяхна компания… по време на лов, стрелба, игра на карти и т.н.
— И така нататък — повтори иронично Алекс. — Има ли си някой по-специален?
Въпросът му я изненада, но отговори веднага:
— Специален? Ами… Лили доста се забавлява в компанията на някой си Дерек Крейвън. Споменава го в писмата си.
— Крейвън?
Картинката му се изясни. Той членуваше в Крейвън’с и на няколко пъти бе срещал собственика. Имаше смисъл в това Лили да се забърка с такъв мъж, един кокни, презрително познат в елегантните кръгове като новобогаташ. Имайки предвид „приятелството“ й с него, тя явно притежаваше морала на проститутка. Как е възможно жена, родена в лоното на уважавана фамилия, облагодетелствана с образование и всички материални блага, да се унизи до такава степен? Съвсем съзнателно бе избрала да върви в такава посока.
— Лили е прекалено жизнена, за да води живота, предопределен й по рождение — каза Пенелопе, долавяйки интуитивно мислите му. — Откакто я зарязаха пред олтара, всичко стана различно. Предполагам, че предателството и унижението са я карали често да постъпва неблагоразумно. Или поне така казва мама.
— Защо тя не…? — Млъкна и погледна през прозореца. По алеята към къщата се приближаваше някаква карета. — Майка ти очаква ли посещение?
Годеницата му поклати отрицателно глава.
— Не, милорд. Може би е помощничката на модистката, дошла за още една проба. Но мислех, че сме се разбрали за утре.
Алекс имаше някакво предчувствие… лошо предчувствие.
— Да видим кой е. — Отвори рязко вратата на библиотеката, прекоси с широки крачки коридора, следван по петите от Пенелопе, и изпревари Силвърн, иконома. — Аз ще се заема — му каза и се насочи към централния вход.
Силвърн остана смаян от държанието, тъй нетипично за господаря му.
В този момент елегантна карета в черно и златисто спря пред величественото стълбище. Пенелопе трепереше до Алекс, тъй като тънката й рокля не я предпазваше от студа на влажния пролетен ден.
— Не разпознавам герба — промърмори.
Един лакей в блестяща ливрея в синьо и черно отвори вратичката и постави малката стълбичка за слизане.
Тогава се появи тя.
Алекс се вкамени.
— Лили! — извика Пенелопе и се затича към сестра си.
Лили слезе и разпери ръце.
— Пени! — Прегърна по-малката си сестра с пълна сила, а после се отдръпна, за да я огледа. — Господи! Станала си истинска елегантна госпожица! Очарователна! От толкова време не съм те виждала… откакто беше още дете, а сега… Погледни се! Най-красивото момиче на Англия.
— О, не, ти си най-красивата.
Лили се засмя и отново я прегърна.
— Много любезно от твоя страна, да ласкаеш бедната си неомъжена сестра.
Алекс, въпреки изненада си и напрежението като пред битка, призна пред себе си, че Лили изглежда чудесно в тъмносинята си рокля и кадифената наметка, обточена с кожа от норка. Носеше косата си прихваната с диадема, като няколко кичура грациозно се виеха покрай ушите й. Почти невъзможно бе да свърже този образ с дръзката жена с малиновите панталони, която яздеше по мъжки. Зачервена и усмихната, повече приличаше на почтена млада съпруга, дошла за следобедния чай.
Тя го забеляза, поглеждайки над рамото на Пенелопе. Отдели се от сестра и без грам притеснение се приближи към него. Подаде му ръка и безочливо се усмихна.
— Нападение на вражеския лагер — промърмори.
При вида на буреносното му изражение очите й доволно проблеснаха, но се въздържа да се усмихне широко. В противен случай щеше да дръпне лъва за опашката. Рейфорд бе много ядосан. Последното нещо, което очакваше, е да я види на собствена земя. Лили не допускаше, че ще се забавлява така. Никога преди не й бе доставяло такова удоволствие да дразни някой мъж.