Не изпитваше угризения заради това, което беше намислила. Съюзът между Уолвертън и сестра й бе грешка, ужасна грешка. Пени бе нежна като цвете, беззащитна пред каквато и да е заплаха и щеше да се огъне като тръстика пред свирепата буря.
А графът изглеждаше десет пъти по-опасен, отколкото на лова. Чертите му — твърди и перфектни, така дистанцирани, тези прозрачни очи, суровата линия на брадичката… Лице, лишено от нежност и съчувствие. Въпреки облеклото на джентълмен, от тялото му се излъчваше една брутална сила, поддържаща мускулите и нервите в напрежение. Нуждаеше се от жена, цинична като него, безчувствена към околния свят.
Алекс игнорира ръката й. Продължи да я гледа студено.
— Вървете си — изръмжа. — Веднага.
Лили кокетно му се усмихна, макар че й се искаше да изкрещи.
— Милорд, бих желала да видя семейството си. От доста време сме разделени.
И преди Алекс да успее да реагира, се чуха възклицанията на Тоти и Джордж.
— Вилхемина!
— Лили… за Бога!
Настъпи тишина, сякаш всички бяха застинали като част от картина. Погледите им бяха насочени към Лили. Превземките изчезнаха и тя се превърна в несигурно малко момиченце. Нервно прехапа долната си устна.
— Мамо? — прошепна. — Можеш ли да ми простиш?
Тоти избухна в сълзи и разпери широко пълничките си ръце.
— Вилхемина, трябваше по-рано да дойдеш. Толкова се страхувах, че няма да те видя повече!
Лили се завтече към нея, плачейки и смеейки се едновременно. Двете се прегърнаха, като не спираха да говорят една през друга.
— Мамо, изобщо не си се променила… Направила си чудеса с Пени… Тя е перлата на сезона…
— Миличка, чухме ужасни истории за теб. Винаги се притеснявам, нали знаеш… За Бога, какво си направила с косата си?
Лили вдигна ръка към къдриците си и се засмя.
— Толкова ли е ужасно, мамо?
— Стои ти добре — призна Тоти. — Отива ти.
Лили се обърна към баща си.
— Татко!
Джордж, малко притеснен, я потупа по гърба и се отдръпна от нея.
— Добре, добре, не е нужно да продължаваш. Харесва ти да правиш сцени, нали? И то пред лорд Рейфорд. Да нямаш проблеми? Защо дойде тук? И точно сега?
— Нямам никакви проблеми — усмихна му се. — Щях да дойда по-рано, но не знаех как ще ме приемеш. Искаше ми се да споделя радостта ви от сватбата на Пени. Естествено, ако присъствието ми притеснява графа, веднага ще си тръгна. Не искам да създавам проблеми. Просто си помислих, че ще бъде чудесно да прекарам една седмица тук. — Погледна скришом към Алекс и добави внимателно — Ще се държа добре, като светица.
Алекс й хвърли леден поглед. Изкушаваше се да я напъха обратно в елегантната й карета и да заповяда на кочияша да кара към Лондон или кое да е друго място, само да е далеч оттук.
Лили се почувства неудобно от мълчанието му.
— Добре, може би няма свободна стая. — Театрално завъртя глава, за да огледа многобройните редици прозорци и балкони на имението.
Алекс стисна зъби. С най-голямо удоволствие би я изритал. Знаеше какво крои. Но това щеше да го изложи в очите на семейството й. Отстрани Пенелопе го гледаше нервна и потисната.
— Алекс, — помоли го тя и докосна ръката му, за първи път по собствена воля. — Има свободна стая за сестра ми, нали? Щом казва, че ще се държи добре, значи ще го направи.
— Пени — намеси се Лили, — да не поставяме негова милост в затруднено положение. Друг път ще си поприказваме, обещавам.
— Не, искам да останеш — възкликна Пенелопе, усилвайки натиска върху ръката на годеника си. — Моля ви, милорд, разрешете й да остане!
— Няма защо да се молиш — промърмори Алекс. Как да отхвърли молбата й пред семейството, иконома и слугите? Хвърли поглед към Лили, като очакваше да види триумфален блясък в очите й и една иронична усмивка. Вместо това изражението й приличаше повече на Жана Д’Арк. Проклета да е! — Прави каквото искаш — каза на годеницата си. — Единствено те моля да я държиш далеч от очите ми.
— О, благодаря! — Очарована, Пенелопе прегърна първо Лили, а после и Тоти. — Мамо, не е ли чудесно?
Лили пренебрегна потока от благодарности на сестра си и се насочи спокойно към Алекс.
— Рейфорд, мисля, че с вас имахме лошо начало — каза. — Вината е моя. Можем ли да забравим проклетия лов и да започнем на чисто?