Изглеждаше толкова искрена и убедителна, че Алекс не можеше да повярва на думите й.
— Госпожице Лоусън — започна бавно, — ако направите нещо в ущърб на интересите ми…
— Какво ще направите? — Лили му се усмихна. Не можеше да направи нищо, което да я нарани. Бе преживяла най-лошото преди доста време. Не се страхуваше.
— Ще ви накарам да съжалявате до края на живота си — прошепна Алекс.
Когато й обърна гръб, усмивката на Лили се изпари. Припомни си съвета на Дерек. „Послушай ме, малко циганче. Остави нещата както са си… Не го доближавай.“ Сви рамене и се опита да забрави думите му.
Алекс Рейфорд бе само един мъж и тя можеше да се справи с него. Нима не си спечели току-що покана да остане в имението му за няколко дни? Погледна към майка си и сестра си и се засмя.
— Попитах Уолвертън дали те обича.
Лили бе използвала първата възможност да остане насаме със сестра си и да проведат един, както тя го нарече, „важен сестрински разговор“. Започна с разкриване на подробности за лова, тъй като искаше Пени да знае с какъв мъж й предстои да се обвърже.
— О, Лили, как можа! — Пенелопе покри очите си с ръце и изхлипа. — Но защо го направи? — Изведнъж изненада Лили, заливайки се от смях. — Не мога да си представя как е реагирал негова милост!
— Не е смешно — порица я сестра й. — Опитвам се да водя сериозен разговор за бъдещето ти, Пени.
— Бъдещето ми е в добри ръце. Или поне беше. — Не можеше да спре да се смее и постави ръка пред устата си.
Лили се запита защо срещата й с Уолвертън се струва толкова смешна на сестра й, вместо да я разтревожи.
— Отговорът му бе груб и обиден. Не е джентълмен и не те заслужава.
Пенелопе сви безпомощно рамене.
— Цял Лондон го смята за отлична партия.
— Съжалявам, но не съм съгласна. — През цялото време не спираше да ходи напред-назад из стаята, потупвайки дланта си с една кожена ръкавица. — Кажи ми — кое го прави отлична партия? Външният му вид? Е, добре, може да се каже, че е хубав, но не чак толкова, а и красотата му е студена.
— Предполагам… предполагам, че е въпрос на вкус.
— А колкото до богатството му — продължи енергично Лили, — съществуват много богати мъже, които да ти осигурят охолен живот. Титлата му? Лесно ще намериш някого с по-синя кръв и по-впечатляващо родословно дърво. И не ми излизай с тези, че Уолвертън ти харесва.
— Бракът бе уреден между татко и лорд Рейфорд — кротко отговори Пени. — Вярно е, че не го обичам. С малко късмет, това чувство ще дойде с времето. Така стоят нещата. Аз не съм като теб, Лили. Винаги съм била съвсем обикновена.
Лили изруга и я загледа с неодобрение. Имаше нещо у сестра й, което я караше да си припомни чувствата от непокорната си младост, когато не искаше да следва модела на останалите. Защо всички, с изключение на нея, приемаха брака без любов за нещо нормално? Седна до Пени на леглото.
— Не разбирам защо си толкова благосклонна пред перспективата да се ожениш за мъж, когото не обичаш. — Прозвуча доста тъжно, въпреки усилията й.
— Просто съм се примирила. Извини ме за това, което ще ти кажа, Лили, но ти си романтичка и то в най-лошия смисъл на думата.
Лили свъси вежди.
— Не е вярно! Ужасно практична съм. Достатъчно удари съм получила, за да гледам реално на света, и доколкото знам…
— Скъпа Лили — Пенелопе стисна ръката й между своите. — От малка те смятам за най-красивата и най-смелата. Но не и най-практичната. Никога.
Лили отдръпна ръката си и я погледна изненадано. Пени не се поддаваше толкова лесно, колкото си мислеше. Добре, продължаваше с плана. Ставаше дума за щастието на сестра й, независимо дали тя признаваше или не, че има нужда да бъде спасена.
— Не искам да говорим за мен, а за теб. Все има някой измежду всичките ти претенденти в Лондон, когото предпочиташ пред Рейфорд. — Повдигна съучастнически вежди. — Например Закариас Стамфорд. Хмм?
Пенелопе остана дълго време замислена. После на лицето й се появи меланхолична усмивка.
— Скъпият Закари — промълви и поклати глава. — Случаят ми вече е прочетена книга. Лили, знаеш, че никога не съм те молила за нищо. Но сега те умолявам от цялото си сърце да не ми помагаш. Смятам да се подчиня на желанието на мама и татко и да се омъжа за лорд Рейфорд. Длъжна съм. — Щракна с пръсти, като че току-що й е хрумнала нова идея. — Защо не се заемем да потърсим съпруг и за теб?