Погледна мъжете около себе си. Засмя се невъздържано и изрита настрана обувките си с висок ток. Розовото перо на шапката още се виждаше сред мътните води.
— Бедната ми шапка всеки момент ще се удави — извика и преметна крак през перилата. — Какво кавалерство! Явно ще трябва сама да си я взема! — И преди някой да успее да я спре, скочи във водата.
Една вълна я погълна. Няколко дами започнаха да крещят, а мъжете нервно изследваха водите около кораба.
— Боже мой! — възкликна един от тях.
Останалите бяха онемели. Дори кралят, осведомен от личния си прислужник, излезе на палубата с патешка походка и се приближи до перилата. Лейди Конингам, очарователната му петдесет и четири годишна любовница, дойде при него и изписка:
— Казах ви: тази жена е луда! Господ да ни е на помощ!
Лили остана под водата повече от необходимото. Студът парализираше крайниците й, а тежестта на роклята я влечеше към дъното. Помисли си колко лесно би било да се отпусне… да позволи на тъмнината да я погълне… Но пристъп на паника раздвижи ръцете й и я изтласка към бледата светлина на повърхността. Вдиша жадно няколко пъти, премигна и сграбчи глупавата шапка. Усещането за студ бе толкова силно, че й причиняваше болка. Зъбите й тракаха, но успя да изобрази една трепереща усмивка. Погледна към изненаданата публика на палубата.
— Хванах я! — извика и размаха победоносно розовия атрибут.
Само след минути няколко чифта ръце я извадиха от водата. Подгизналата рокля подчертаваше стройното й привлекателно тяло. Въздишка на възхищение премина през насъбралото се множество. Жените я наблюдаваха със завист и неодобрение, защото нямаше по-привлекателна жена от нея в цял Лондон. Обикновено изпитваха съжаление и презрение към такова държание, но Лили…
— Каквото и да направи, мъжете я обожават! — оплака се лейди Конингам. — Винаги е свързана с някакъв скандал. Ако ставаше въпрос за някоя друга, досега да е пропаднала. Но нея дори скъпият ми Джордж не смее да критикува.
— Държи се като мъж — добави жлъчно лейди Уилтън. — Играе, ходи на лов, псува и говори за политика. А на мъжете им харесва такава новост.
— Истината е, че във вида й няма нищо мъжко — възрази лейди Конингам, оглеждайки деликатните форми, които мокрите дрехи не можеха да скрият.
Вече успокоени, че Лили е жива и здрава, господата възнаградиха с аплодисменти нейната смелост. Тя отметна мокрите къдрици от очите си, засмя се и направи реверанс.
— Това беше любимата ми шапка — каза, сочейки мокрия парцал в ръцете си.
— Дявол да го вземе! — възкликна един от мъжете. — Не се страхувате от нищо, нали?
— Така е. — Отговорът й предизвика още смях. Вода капеше от косите й и се стичаше по гърба й. Тръсна енергично глава. — Някой от вас ще бъде ли така любезен да ми подаде кърпа или нещо топло за пиене, преди да умра от простуда? — Гласът й постепенно заглъхна при вида на неподвижната фигура в края на палубата.
Настана невероятна бъркотия — мъже тичаха насам-натам в търсене на кърпи, топли напитки, каквото и да е, само тя да е доволна. А онзи там продължаваше да стои неподвижно. Лили бавно се изправи и отметна коса, за да го огледа по-добре. Не го познаваше. И идея си нямаше защо се е втренчил в нея по този начин. Бе свикнала с обожаващите мъжки погледи, но… той я наблюдаваше с неодобрение. Продължи да го гледа, без да спира да трепери.
Никога през живота си не бе виждала толкова златиста коса. Бризът развяваше отделни кичури, откривайки аристократични изсечени черти. Очите му бяха студени и светли. Блестяха с такова отчаяно огорчение, че само някой, който е страдал по подобен начин, можеше да го разгадае.
Лили, дълбоко развълнувана от зрителния контакт, му обърна гръб и се усмихна весело на услужливите обожатели, които я наобиколиха с кърпи, наметки и топли напитки. Изхвърли от главата си всяка мисъл за непознатия. Кого го интересуваше мнението на някакъв си превзет аристократ?
— Госпожице Лоусън — започна лорд Бенингтон с безпокойство, — страхувам се, че ще настинете. Ако желаете, предлагам да ви заведа с лодка до брега.
Тя само кимна в знак на съгласие, тъй като вече й тракаха зъбите от студ. Хвана под ръка младежа и го дръпна така, че да може да говори в ухото му.
— П-п-побързайте, м-моля. М-мисля, че бях д-доста импулсивна. Н-но не к-казвайте на н-н-никого.
В този момент Алекс Рейфорд, който имаше репутацията на изключително дисциплиниран и дистанциран мъж, се бореше да потисне необяснимия си гняв. Проклета жена… да рискува така здравето, а дори и живота си, само за да направи зрелище. Трябва да е някоя от известните куртизанки, след като се движеше сред елита. Нямаше да се държи по този начин, ако имаше репутация, за която да се грижи. Алекс разтвори длани и ги потърка в палтото си. Усещаше тежест в гърдите. Веселият смях, живият поглед, тъмните коси… Боже, напомняха му за Каролин.