— За кого става дума, скъпа? — попита Тоти.
— След ден-два ще имам посещение. Един чудесен младеж… и ваш съсед, лорд Рейфорд.
Тоти изрази радостта си.
— Шегуваш ли се, Вилхемина? Познавам ли го? Защо не си го споменала досега?
— Не съм напълно сигурна как ще се развият нещата — каза кокетно. — И да, познаваш го. Закари…
— Виконт Стамфорд?
Изненаданите физиономии на роднините предизвикаха широка усмивка у Лили.
— Няма друг. Както добре знаеш, Зак и аз се сприятелихме след инцидента с Хари. С годините се привързахме един към друг. Подозирам, че напоследък чувствата между нас узряха и се разбираме чудесно. — „Идеално“ — помисли си гордо. Поднесе новината по най-добрия начин — доволна, но с известна скромност.
На Алекс му се искаше да попита как е реагирал Дерек Крейвън, любовника й. Замисли се каква двойка са със Стамфорд. Той беше безобидно кутре без капка злоба. Лили щеше да води за носа бедния глупак.
Тя се усмихна на сестра си, като че искаше да й се извини.
— Естествено, скъпа Пени, всички знаем, че преди време Зак показа известен интерес към теб. Но напоследък започна да ме вижда с други очи. Надявам се, че идеята за възможен съюз между нас не те притеснява.
Лицето на Пени наистина имаше странно изражение. Изненадата се бореше с ревността, но в крайна сметка тя успя смело да се усмихне.
— Възхитена съм, че си открила някого, способен да ти даде щастието, което заслужаваш, Лили.
— Зак ще ми бъде добър съпруг — промърмори Лили. — Макар, че ще трябва да си подобри мерника. Не е състезател като мен.
— Чудесно — каза Пенелопе с фалшив ентусиазъм. — Виконт Стамфорд е сериозен и любезен джентълмен.
— Да, такъв е. — Лесно можеше да прочете подтекста в думите на сестра си. Бе силно изненадана, че мъжът, който я ухажваше с такава страст, мисли за брак със собствената й сестра. Малко по малко нещата си идваха на мястото. Лили погледна към Алекс. — Надявам се, че не възразявате да имам посещения, милорд.
— Никога не бих попречил на една възможност за брак, госпожице Лоусън. Кой знае кога ще ви се удаде друга?
— Много мило от ваша страна — отговори тя и се облегна назад, когато един слуга се приближи да вземе празната й чиния.
— Госпожице, да ви донеса нещо от кухнята? Чаша чай може би?
Дръпнаха завесите. Лили измърка и се протегна, изплувайки от топлите дълбини на съня. Дневната светлина попадаше право в очите й. Обърна глава и болката в схванатите мускули на врата предизвика гримаса на лицето й.
Бе прекарала ужасна нощ, пълна със странни сънища, някои от които свързани с Никол. Преследваше дъщеря си, опитваше се да я достигне, спъваше се и пропадаше в безкрайни тунели на непознати места.
Камериерката продължаваше да я засипва с въпроси. Вероятно негова омразна милост е изпратил слугите си да я тормозят в такъв ранен час. Лили прокле наум Уолвертън и бавно се изправи в леглото.
— Не, не искам чай — промърмори. — Само искам да си остана в леглото…
Нададе задавен вик, когато хвърли поглед наоколо. Сърцето й спря. Не беше в спалнята си. Беше… о, Боже, намираше се в библиотеката на долния етаж, свита върху едно кожено кресло. Пред нея стоеше млада червенокоса камериерка с бяло боне. Когато се погледна, с ужас установи, че е само по тънка бяла нощница, без халат и чехли. Предната нощ си бе легнала в отредената спалня…
Лошото бе, че не си спомняше как е излязла от стаята си, нито как е слязла по стълбите. Не си спомняше нищо.
Отново й се случваше.
Дезориентирана, Лили прекара ръка по мокрото си от пот чело. Можеше да разбере, ако бе прекалила с алкохола. Както казваше Дерек, в наквасено състояние бе способна на всякаква лудост. Но предната вечер не бе изпила повече от няколко глътки ликьор след вечерята, последвани от чаша силно кафе.
Не й се случваше за първи път. Веднъж, преди година, си легна в спалнята си в лондонската къща, а на сутринта се събуди в кухнята. Следващият път Бъртън я откри да спи в салона и си помисли, че е прекалила с алкохол или друга субстанция. Тогава Лили не бе в състояние да му обясни, че е трезва като съдия. Господи, не можеше да допусне някой да разбере, че броди насън като някой призрак… Жените със здрав разум никога не се държаха по този начин.