Выбрать главу

Закари й се усмихна, докато се оглеждаше.

— Чаят на Лили е най-добрия, който някога съм опитвал. Смесва го по тайна рецепта.

— Открих я по време на едно от пътуванията ми.

Настани се върху изящен стол с крака във формата на животински лапи. Погледна скришом сестра си и със задоволство видя напрегнатия поглед, който тя хвърли на Закари. За момент на лицето на Пени се появи израз на тъга и отчаяна меланхолия. „Бедната Пени — помисли си Лили. — Ще направя всичко по силите си, за да бъдеш щастлива. Може би тогава ти и Зак ще ми докажете, че съществува истинска любов.“

Закари, показвайки отличните си обноски, се приближи към канапето, на което седяха Пенелопе и Тоти.

— Лейди Лоусън, за мен е удоволствие да ви видя отново, вас и вашата прекрасна дъщеря. Надявам се да сте в добро здраве.

— Прекрасно — отговори малко притеснено Тоти.

Харесваше го, макар че навремето не бе съгласна да ухажва дъщеря й. Знаеше, че любовта му към Пенелопе е чиста и искрена, но всяка фамилия с финансови ограничения трябваше да бъде практична. Лорд Рейфорд бе много по-добра партия.

Алекс продължаваше да стои облегнат на мраморната камина и се занимаваше с пурата си. Лили го погледна с неодобрение. Само зле възпитаните господа пушеха в компанията на дами. В редки случаи бе позволено на възрастните джентълмени да палят лула.

Закари поздрави внимателно Алекс с кимване на главата.

— Добър ден, Уолвертън.

Графът му отвърна по същия начин и отново се зае с пурата си. При всяко издухване на дима очите му се превръщаха в искрящи сребристи цепнатини.

„Невъзпитано животно“ — помисли си Лили. Присъствието на очарователен и любезен джентълмен, така различен от него, сигурно му се виждаше като заплаха. Дори и сто години да се опитва, Уолвертън пак нямаше да постигне хората да го приемат като Закари.

— Седни, Зак, и ни разкажи последните новости от Лондон.

— Без теб е пълна скука, както винаги — отговори младежът и се настани на близкия стол. — Миналата седмица присъствах на една вечеря и мога да ти кажа, че Анабел изглежда превъзходно, след като се омъжи за лорд Диърхъст.

— Радвам се за нея — коментира Лили. — Заслужава да е щастлива, след като десет години бе омъжена за онзи дърт козел сър Чарлс.

— Вилхемина! — възкликна Тоти. — Как можеш да приказваш такива неща за сър Чарлс, мир на душата му…

— И защо не? Когато уредиха сватбата, Анабел нямаше и шестнайсет. Че той можеше да й бъде дядо! И бе публична тайна, че се отнася зле с нея. Радвам се, че тя си е намерила някой по-подходящ.

Тоти въздъхна.

— Вилхемина, изглежда нямаш сърце.

Закари се наведе да потупа Лили по ръката и каза в нейна защита:

— Прекалено откровена си, скъпа. Но всички, които те познават, знаят много добре, че притежаваш най-чувствителното сърце.

Тя му благодари с поглед и разбра, че сестра й е поразена от обръщението „скъпа“. В душата на Лили се бореха радостта от развитието на нещата и болката да гледа как Пени страда. Искаше й се да може да я успокои, да й каже, че всичко е само фарс.

— Ще се опитам да си държа езика зад зъбите — обеща тя през смях, — поне днес. Да продължим с новините ти, Зак. Ще ти сипя още чай. С мляко и без захар, нали?

И докато Закари забавляваше дамите с лондонски клюки, Алекс наблюдаваше Лили. Принуди се да признае, че не е безпочвена идеята за брак между двамата. Близостта им говореше за дълги години приятелство. Също така бе очевидно, че се радват един на друг и се чувстват удобно в компанията си.

Очевидни бяха и предимствата. Закари, който бе трети син, щеше да се сдобие с богатството на Лили, много по-голямо от рентата, която ще наследи. А и тя бе атрактивна жена. Кожата й блестеше с розов оттенък, подчертан от синьо-зелената рокля, а тъмните й коси и очи я правеха наистина екзотична. Малко мъже можеха да устоят на изкушението да влязат в леглото й. Колкото до социалното положение, Лили ще е късметлийка да хване такъв мъж с добро потекло и приятен характер, особено след като години наред е била на ръба на провала.

Представи си ги заедно и свъси вежди. Изглеждаше нереално. Закари, въпреки трийсетте си години, още бе зелен. Никога нямаше да е мъжът в къщата, още по-малко с жена като Лили. Ще предпочита да угоди на желанията й, вместо да спори с нея. И накрая тя ще започне да презира такъв недостоен съпруг. Бракът им бе обречен на провал от самото начало.