— Милорд? — Лили и останалите го гледаха. Алекс разбра, че се е отнесъл и е загубил нишката на разговора. — Милорд — повтори тя, — попитах ви дали са направили изкопа в градината.
— Изкоп? — Добре ли чуваше?
Лили имаше доволен вид.
— Да, за новото езеро.
Графът я гледаше онемял от изненада. Накрая успя да изрече:
— За какво, по дяволите, ми говорите?
Всички, без Лили, изглеждаха учудени. А тя продължи невъзмутимо:
— Вчера следобед имах занимателен разговор с градинаря ви, господин Чамли. Подхвърлих му няколко идеи за подобряване на градината.
Алекс извади пурата от устата си и я запрати в камината.
— Градината ми няма нужда от подобрения — възрази. — Двадесет години се поддържа в този вид.
Тя поклати глава.
— Именно. Обясних му, че видът й е старомоден. Съвременните градини са заобиколени с изкуствени езера. Посочих на господин Чамли най-подходящото място, където да започне изкопа.
Алекс почервеня от яд. Искаше му се да я удуши.
— Чамли няма да направи и копка, без да се консултира с мен.
Лили невинно сви рамене.
— Изглеждаше въодушевен от идеята. Не бих се изненадала, ако вече е започнал да копае. Наистина мисля, че промените ще ви харесат. — Дари го с мила усмивка. — Така винаги, когато минете покрай езерото, ще си спомняте за мен.
Лицето на Уолвертън се изкриви и той побърза да напусне салона, издавайки звук, наподобяващ ръмжене.
Тоти, Пенелопе и Закари гледаха втренчено Лили.
— Май идеята не му хареса особено — посочи тя леко разочарована.
— Вилхемина — гласът на Тоти едва излизаше от гърлото й, — признавам, че не си го направила с лоши намерения. Но смятам, че не трябва да се опитваш да правиш повече подобрения в собствеността на лорд Рейфорд.
Една от готвачките, препасана с бяла престилка и с изкривено боне, влезе в салона.
— Лейди Лоусън, главната готвачка би желала да говори с вас за сватбения банкет, когато ви е удобно. Не знае какво да прави.
— Какво? — попита смаяно Тоти. — Двете с нея вече уточнихме всичко, до най-малките подробности. Не знам защо сега е объркана.
Лили деликатно прочисти гърло.
— Мамо, може би иска да поговорите за промените, които аз й предложих.
— О, скъпа, какво си направила? — Тоти стана и забързано напусна помещението, развявайки коси.
Лили се обърна към Закари и Пенелопе.
— Добре, защо вие двамата не си поговорите малко, докато аз оправя бъркотията, която причиних?
Излезе, без да обръща внимание на слабите протести на сестра си и затвори вратата след себе си. Потри доволно ръце и се усмихна. „Добра работа“ — каза си и потисна импулса да подсвирква, докато се насочваше към задната галерия. Отвори остъклените врати и излезе в градината.
Реши да се наслади на ясния ден и се отправи по една от алеите към гората. Чу гласове и се опита да остане незабелязана. Заплашителните викове на Уолвертън кънтяха като топовни гърмежи. Не можа да устои на изкушението, затова се приближи и се скри зад един храст.
— … но, милорд, — протестираше Чамли. Лили си представи как пълничкото лице се зачервява, а слънчевата светлина се отразява в плешивата му глава. — Милорд, тя просто предложи едно подобрение, но аз никога не бих направил нещо, без ваше позволение.
— Не ме интересува какво е предложила, интересно или не. Не го прави! — заповяда Уолвертън. — Не пипай нито клонка, нито плевел, нищо!
— Да, господине.
— В тази градина нямаме нужда от друго езеро.
— Разбира се, господине, имате право.
— Осведомете ме, ако отново се опита да се меси, Чамли, и предупредете останалите да не променят обичайните си дейности. Следващата й идея може да е да боядиса къщата в розово и лилаво.
— Да, милорд.
Уолвертън явно сметна разговора за приключен, тъй като Лили чу стъпки. За нещастие, някакво шесто чувство му бе подсказало нейното присъствие. Заобиколи храста и я видя. Лили се озова пред ядосаното му лице.
— Госпожице Лоусън! — изръмжа той.
Тя вдигна ръка да се предпази от светлината, попадаща директно в очите й.
— Да, милорд?
— Чухте ли всичко, или трябва да повторя?