— Всеки в разстояние от един километър ви е чул, сър. И за ваше успокоение, нямам намерение да боядисам къщата ви в розово. Макар, че…
— Какво правите тук? — прекъсна я той.
Лили трябваше да измисли някакво извинение на момента.
— Ами… Зак и аз имахме… малък спор. Излязох да глътна малко свеж въздух.
— Майка ви къде е? При Пенелопе и Закари?
— Предполагам — отговори невинно.
Уолвертън я загледа, като че ли можеше да прочете мислите й.
— Какво сте намислила? — попита с убийствен тон. Внезапно се обърна и пое по пътеката към къщата.
О, не! Лили се вледени при мисълта, че може да завари Закари и Пени в компрометираща ситуация. Всичко щеше да пропадне. Трябваше да измисли начин да го спре.
— Почакайте! — извика и се затича след него. — Почакайте!
Тогава кракът й се закачи за нещо и падна по очи, надавайки вик на болка. Обърна се да види в какво се е спънала. Беше един корен на дърво, който излизаше на повърхността. Опита се да се изправи, но усети такава болка в глезена, че отново се отпусна на тревата.
— По дяволите!
Чу се и възклицанието на Уолвертън, който се обърна да види какво става.
— Какво стана? — приближи се до нея.
— Изкълчих си глезена — каза Лили, изненадана и ядосана едновременно.
Алекс й хвърли красноречив поглед и отново се обърна.
— Истина е! — извика тя. — Елате и ми помогнете. Сигурна съм, че дори вие можете да го направите.
Приближи се, но не понечи да й помогне.
— Кой крак?
— Толкова ли е важно?
Той приклекна и повдигна края на роклята, за да открие глезените й.
— Кой е? Този?
— Не. Ау! — извика от болка. — Какво се опитвате… Ау! Боли! Махнете си ръцете от мен…
— Добре, мисля, че не се преструвате. — Хвана я за лактите и я изправи.
— Разбира се, че не! Какво, по дяволите, прави този корен тук? Това е опасно!
Отговорът на Алекс бе един заплашителен поглед.
— Предлагате още промени в градината ми?
Лили тръсна глава и задържа устата си затворена.
— Добре — промърмори той.
Насочи се бавно към къщата. Тя беззащитно се клатушкаше до него.
— Не смятате ли да ми подадете ръка?
Предложи й лакътя си и Лили се хвана, отпускайки върху него тежестта на тялото си. Стараеше се да забави крачките си и така да даде възможно най-много време на Закари и Пенелопе. Погледна дискретно към придружителя си. Русата му коса бе разбъркана, далеч от обичайната идеална прическа. Влажният въздух караше краищата й да се подвиват на врата. Няколко кичура падаха върху челото му. Истината бе, че имаше разкошна коса за мъж. Усещаше и прекрасния аромат, който излъчваше: смесица от тютюн, колосан лен и нещо атрактивно, което не можеше да определи. Въпреки болката в глезена, почти се наслаждаваше да върви до него и това я ядосваше. Затова започна нова дискусия.
— Не може ли да вървите по-бавно? — попита. — На състезание ли сме? По дяволите! Уолвертън, ако глезенът ми се влоши, няма да го забравя!
Алекс присви очи, но забави крачка.
— Госпожице Лоусън, имате много мръсен език.
— Така говорите вие, мъжете. Не виждам защо да не го правя и аз. Освен това, приятелите ми обожават оригиналния ми речник.
— Включително и Дерек Крейвън?
Лили се зарадва, че той е наясно за приятелството й с Дерек. Нека да знае, че има силни съюзници, на които да разчита в случай на нужда.
— Господин Крейвън ме е научил на някои от най-полезните думи.
— Не се съмнявам.
— Докога мислите да ме влачите по този начин? Не съм инатливо магаре, което да дърпате безмилостно напред. Можете ли да крачите малко по-бавно? И между другото, милорд, смърдите на пура.
— Ако това ви обижда, вървете сама.
Продължиха да спорят, докато стигнаха къщата. Преминаха през галерията и коридора и Лили започна да говори високо, така че да я чуят в салона. Когато Уолвертън отвори вратата и я повлече вътре, Закари и Пенелопе седяха на подходяща дистанция. Лили се запита какво ли се е случило, когато са останали насаме. Закари бе в добро настроение, нещо обичайно за него, а Пенелопе й се виждаше зачервена и задъхана.
Алекс им хвърли един поглед и попита сухо:
— Госпожица Лоусън спомена за някаква свада.
Закари, който беше станал при влизането им, я погледна учудено.
— Пристъпите ми на лошо настроение са легендарни — намеси се Лили. — Но чистият въздух ми помогна да си изясня нещата. Прощаваш ли ми, Зак?