— Няма нищо за прощаване — отговори кавалерски той и се наведе да целуне ръката й.
Тя се вкопчи в него.
— Зак, страхувам се, че трябва да ми помогнеш да стигна до някой стол. Изкълчих си глезена. — Размаха ръка по посока на градината. — Един корен, почти толкова дебел, колкото мъжки крак!
— Преувеличавате малко — вметна иронично Алекс.
— Добре де, но беше достатъчно голям.
Накуцвайки драматично се запъти с помощта на Закари към един стол и се настани на него.
— Трябва да й приготвим компрес — каза Пенелопе. — Бедната Лили! Не се движи! — И забързано напусна салона.
Закари също се показа загрижен.
— Мислиш ли, че е лошо нараняване? Само глезена ли те боли?
— Ще се оправя. — Направи гримаса. — Ще дойдеш ли утре да видиш как съм?
— Ще идвам всеки ден, докато се оправиш — успокои я.
Лили се усмихна на Уолвертън над рамото на Зак и се запита дали скърцането, което чуваше, е от зъбите му.
На следващия ден глезенът й вече бе добре и само леко пробождане й напомняше, че го е изкълчила ден по-рано. Времето беше топло, грееше слънце. Закари дойде сутринта, готов да я изведе на разходка с кабриолета си, а Лили настоя и Пенелопе да ги придружи. Алекс отклони не дотам въодушевената покана на годеницата си да се присъедини към тях и предпочете да се занимае с неотложните си дела. Както Лили, така и Закари, се почувстваха облекчени от отказа, тъй като присъствието му щеше да обтегне обстановката.
Тримата потеглиха с открития кабриолет. Закари умело държеше юздите, поглеждаше през рамо от време на време и се усмихваше на коментарите на двете си спътнички. Двете сестри седяха една до друга на задната седалка, защитавайки лицата си от яркото слънце със сламени шапки. На едно разклонение Закари бе този, който избра по-малко натоварения път и така стигнаха до красива открита местност. Той спря конете, за да се насладят на ширналата се пред очите им зелена поляна, осеяна с виолетки, горски здравец и дървета.
— Прекрасно е! — възкликна Пенелопе, като отмахна един кичур от лицето си. — Слизаме ли? Искам да набера няколко виолетки за мама.
— Хмм. — Лили поклати глава. — Страхувам се, че глезенът ми малко ме наболява — излъга. — Днес няма да мога да тичам. Но може би Зак ще иска да те придружи.
— О, аз… — Сестра й погледна красивото сериозно лице на младежа и се изчерви. — Не мисля, че е прилично.
— Моля те — обади се Закари. — Ще бъде удоволствие за мен.
— Но… без придружител…
— Хайде, всички знаем, че Зак е безупречен кавалер — каза Лили. — И не мисля да ви изпускам от поглед нито за минута. Ще бъда придружител от разстояние. Пени, ако не ти се разхожда, ще съм очарована да ми правиш компания.
Пенелопе, раздвоена между това да прекара известно време с любимия насаме или да остане със сестра си, прехапа нерешително устни. Изкушението взе връх и тя се усмихна свенливо на Закари.
— Добре, една кратка обиколка.
— Връщаме се, когато кажеш — и скочи енергично от кабриолета.
Помогна й да слезе и двамата бавно се отдалечиха към поляната. Лили ги наблюдаваше доволна от мястото си. Бяха перфектна двойка. Закари бе честен младеж, достатъчно силен, за да я защитава, но без да я плаши. А Пени бе точно сладкото и невинно момиче, от което той се нуждаеше.
Вдигна крака на седалката отсреща и извади кошницата с плодове и бисквити. Избра си една ягода и поднесе лице към слънцето.
Преди доста време в Италия с Джузепе бяха си направили пикник на подобна поляна, няколко дни преди да станат любовници. Тогава Лили се имаше за зряла жена, но в последствие разбра колко глупава и наивна е била.
— Въздухът тук е прекрасен — каза възторжено тя, облегната на лакти върху одеялото. Отхапа от една круша, толкова мека, че се топеше в устата й като масло. — И всичко е по-вкусно!
— Омръзнаха ли ти вече удоволствията на града, amore mio? — Красивите тъмни очи на Джузепе, обрамчени с гъсти мигли, я гледаха чувствено.
— Висшето общество тук е много по-скучно от нашето в Англия — замисли се Лили, загледана в тревата. — Всеки се стреми да се покаже и да бъде забелязан, всички говорят, а никой не слуша.
— Аз те слушам, carissima. Слушам всяка твоя дума.
Лили обърна глава и му се усмихна.
— Наистина ли? И защо, Джузепе?
— Защото съм влюбен в теб — отвърна пламенно той.
Тя избухна в смях.
— Ти се влюбваш във всички.
— И какво лошо има в това? Може би в Англия, но не и в Италия. Мога да предложа специална любов на всяка жена. И една само за теб. — Взе чепка грозде и я приближи до устните й, като продължаваше да я пронизва с поглед.
Лили отвори уста. Чувстваше се поласкана и сърцето й биеше силно. Откъсна едно зърно със зъбите си и му се усмихна. Никога преди не я бяха ухажвали с такова благородство и финес. В погледа му се четяха обещания за нежност и страст и макар, че мозъкът й отказваше да повярва, сърцето й отчаяно го искаше.
Доста дълго бе живяла сама и жадуваше да опознае тази мистерия, по която въздишаха всички.
— Лили, моя прекрасна англичанке, — промърмори Джузепе. — Мога да те направя щастлива. Безкрайно щастлива, bella.
— Не трябва да говориш така. — Отвърна поглед и се опита да скрие зачервените си бузи. — Никой не може да обещае подобно нещо.
— Perche no? Остави ме да опитам, cara. Прекрасна Лили, винаги с тази тъжна усмивка, ще те накарам да се почувстваш по-добре. — Бавно се наведе да я целуне. Милувката на устните му бе топла и приятна и в този миг Лили реши, че той ще е този, който ще я направи жена. Ще му се отдаде. В края на краищата никой не вярваше, че е девствена. Невинността й не интересуваше никого.