— Заплаши ли те? — За щастие Пенелопе не можа да види отмъстителната физиономия на Лили.
— Н-не, не точно. Но е толкова суров… Не мисля, че би толерирал каквото и да е предателство.
— Пени, ако Закари те помоли…?
— Не! — възкликна тя с насълзени очи. — Да не говорим повече за това! Няма да те слушам, няма!
— Добре, добре — успокои я Лили. — Няма да говорим повече тази нощ. Не плачи! Всичко ще се оправи, ще видиш.
Алекс слизаше бързо по стълбите. Бе облечен в пътнически костюм: вълнено сако, жилетка от поплин и памучни панталони. Трябваше да отиде до Лондон, заради съобщението, което получи предния ден. Щяха да изключат брат му Хенри от Уестфилд. За първи път един Рейфорд ще е принуден да напусне такова реномирано училище.
Графът, ядосан и притеснен, се питаше каква лудория е причината за изгонването. Хенри винаги е бил много енергично и палаво дете, но имаше добро сърце. Кратката бележка от директора не съдържаше никакви обяснения, само се споменаваше, че присъствието на момчето в Уестфилд вече е нежелателно.
Въздъхна, мислейки си, че е сбъркал във възпитанието на Хенри. Всеки път, когато извършеше някоя беля, не го наказваше достатъчно сурово. Брат му беше много малък, когато починаха родителите им и Алекс се бе превърнал в баща за него, вместо брат. Дали не е допуснал грешки с него? Дали не е трябвало да се ожени преди години и така детето да има грижовна майка?
Мислите му бяха прекъснати от деликатна женска фигура в бяла нощница, която бързо се качваше по стълбите. Отново Лили, бродейки из къщата почти гола.
Когато го видя, тя спря няколко стъпала по-надолу. Хвърли поглед на суровото му лице, изръмжа и постави ръце на главата си.
— Да забравим за това, става ли?
— Не, госпожице Лоусън, — отговори грубо Алекс. — Искам да ми обясните откъде идвате и какво сте правила.
— Нищо няма да ви кажа — каза тя през зъби.
Алекс се загледа в нея. Имаше вероятност да е казала истината, че се връща от тайна среща с някой слуга. Поне видът й не го опровергаваше: боса, по нощница, разрошена и с изморено лице, като след нощ на удоволствия. Незнайно защо, тази мисъл го ядоса. По-нормално би било да му е все едно какво правят останалите, стига да не го закачат. Но в момента се чувстваше бесен.
— Ако се случи отново — обяви студено, — лично ще ви приготвя куфарите. В Лондон може и да приемат неморалното поведение, но тук аз не го толерирам.
Лили издържа на погледа му, предизвиквайки го, но реши да продължи пътя си, след като изпусна няколко обидни имена под носа си.
— Какво казахте? — попита той заплашително.
Хвърли му сладка усмивка през рамо.
— Пожелах ви приятен ден, милорд.
Когато се прибра в стаята си, помоли да й приготвят банята. Камериерките напълниха мраморната вана в съседното помещение, запалиха огън в малката камина и приготвиха хавлии на поставката. След като свършиха работата си, Лили ги отпрати.
Пъхна се във ваната и започна разсеяно да се полива с вода. Стените бяха облепени с тапети на цветя и птици. Върху поставката на камината бяха изобразени дракони и пагоди. Старомодно. Тя не би дала нито пени за такова обзавеждане. „Само ако можех, доста неща щях да променя тук“, помисли и се потопи изцяло във водата. После изкара глава и разтръска коси, решена да обмисли настоящата ситуация.
Сомнамбулизмът започваше да се проявява все по-често. Вчера се събуди в библиотеката, а днес в салона, изтегната върху едно канапе. Как е стигнала дотам? Как е успяла да слезе по стълбите, без да падне? Можеше да си счупи врата!
Не можеше да позволи това да продължава. Запита се със страх дали не трябва да се връзва нощем за леглото. И ако някой открие какво прави? Нервно се усмихна при мисълта, че Уолвертън не би се изненадал. Вероятно я смяташе за най-покварената жена на земята.
Можеше да опита с алкохол преди лягане. Ако е пияна… Не, щеше да е началото на края. В Лондон бе виждала доста хора, унищожени от пиенето. А ако отиде при някой доктор да й предпише нещо? Ще каже, че е луда. Прекара ръка през мокрите си коси.
— А може би съм луда — промърмори. — Коя жена не би полудяла, ако й отнемат детето?
След като свърши с къпането, излезе от ваната и се подсуши с огромната хавлия. Избра да облече семпла рокля, щампована с малки розови цветчета, в която изглеждаше млада като Пенелопе. Седна пред камината да изсуши косата си и да изработи план за деня.