— Преди всичко — щракна с пръсти, — трябва да убедя Уолвертън, че Закари ухажва мен, а не Пени. Това ще го обърка.
— Госпожице? — Гласът изразяваше изненада. Камериерката стоеше до вратата на банята. — Казахте ли нещо?
— Не, не ми обръщай внимание. Говорех си сама.
— Дойдох за хавлиите.
— Вземи и нощницата. О, кажи ми къде е графа. Искам да го видя.
— Тръгна за Лондон, госпожице.
— Лондон? — Лили ококори очи. — Защо? И за колко време?
— Каза на Силвърн, че ще се върне довечера.
— Добре, доста кратко пътуване. И какво смята да прави там?
— Никой не знае.
Лили предчувстваше, че камериерката знае нещо, но не иска да й каже. Слугите на Уолвертън си държаха езика зад зъбите и бяха предани на своя господар.
Уестфилд бе разположен на един от трите хълма на североизток от Лондон. При хубаво време от върха на хълма се откриваше гледка към дванадесет графства. Училището бе едно от най-реномираните в страната. От него бяха излезли политици, артисти, поети и военни. Алекс също бе учил там. Спомняше си строгата дисциплина на учителите и тиранията на по-големите момчета, близките приятели и лудориите. Бе очаквал и Хенри да се приспособи там, но очевидно не бе станало така.
Мълчаливо момче го придружи до кабинета на директора. Доктор Торнуейт стоеше изправен пред бюрото си и го поздрави сдържано. Беше слаб мъж, с прошарена коса, удължено набръчкано лице и тъмни гъсти вежди. Заговори с порицателен тон:
— Лорд Рейфорд, бих искал да изразя облекчението си, че идвате да приберете този престъпник. Това е младеж с опасен характер, който няма място в Уестфилд.
Алекс чу гласа на брат си някъде отзад.
— Алекс!
Хенри, който до този момент седеше на една дървена пейка до стената, побърза да се приближи, опитвайки се да изглежда разкаян. Алекс не можа да сдържи усмивката си, хвана го за рамото и го огледа.
— Защо казва, че си опасен, момчето ми?
— Една малка лудория — довери Хенри.
Момчето имаше доста широка представа за забавление, но бе добро дете и всеки би се гордял с него. Макар и малко нисък за дванайсетте си години, беше силен и здрав. Обичаше спорта, математиката и криеше влечението си към поезията. Обикновено сините му очи блестяха със заразна жизненост и трябваше често да сресва русата си, почти бяла коса, за да укротява къдриците. Беше енергичен и дързък, което компенсираше липсата на височина и бе станал лидер сред приятелите си. Ако направеше нещо лошо, после задължително се извиняваше. Алекс не можеше да си представи какво е провокирало неговото изключване. Залепил е страниците на няколко книги или е поставил кофа с вода над някоя врата. Добре, ще се опита да успокои гнева на Торнуейт, ще се извини и ще го убеди да остави Хенри в училището.
— Каква беше лудорията? — попита Алекс, поглеждайки и към двамата.
Отговорът дойде от Торнуейт.
— Вдигна във въздуха входната врата на къщата ми — обяви.
Алекс се втренчи в брат си.
— Какво си направил?
— Барут — призна Хенри.
— Експлозията можеше да ми причини сериозни наранявания — каза директорът и веждите му образуваха една линия, — или на икономката ми.
— Защо? — попита Алекс, без да може да повярва. — Хенри, това не е нормално за теб.
— Напротив — посочи доктор Торнуейт. — Типично за него. Хенри е непокорен, необуздан, неподвластен на никаква дисциплина…
— Не е вярно! — извика Хенри с поглед, закован в директора. — Направих, каквото трябваше!
Погледът на Торнуейт към Алекс сякаш казваше: „Виждате ли?“
— Погледни ме — каза Алекс на момчето. — Защо вдигна във въздуха вратата?
Известно време Хенри остана мълчалив. Торнуейт се намеси:
— Хенри е момче, което…
— Вече чух вашето мнение — прекъсна го Алекс и му хвърли такъв студен поглед, че онзи млъкна на момента. Обърна се топло към брат си: — Хенри, разкажи ми.
— Няма значение — промърмори.
— Разкажи ми защо го направи. Сега.
Момчето го погледна накриво.
— Заради боя.
— Били са те? — Алекс присви вежди. — И защо?
— Заради каквото се сетиш! — Хенри се запали. — С пръчка, с ръка… Винаги го правят, Алекс! — Погледна предизвикателно Торнуейт. — Веднъж, защото закъснях с една минута за закуска, друг път, защото хвърлих учебника пред учителя по английски, или пък, защото вратът ми не бил достатъчно чист… От един месец насам ме бият по три пъти в седмицата. Писна ми!