Съмняваше се, че някога е показвал тази си част пред Каролин. Изпитваше огромно любопитство към мистериозната госпожица. Наистина ли е обичала Уолвертън, или се е съгласила да се омъжи за него, заради богатството му? Или заради благородния произход? Лили бе чувала, че американците се впечатляват от всичко, свързано с титли и синя кръв.
И как се е отнасял той към нея? Бил ли е усмихнат и любвеобилен? Беше ли направил Каролин щастлива?
Искаше да научи отговорите на тези въпроси. Но си каза, че не трябва изобщо да я вълнува каква е била, или не любовта на Уолвертън. Единственото, което имаше значение бе как да отърве Пенелопе от лапите му.
Алекс изпрати господина и въздъхна. Мъжът, някой си Хочкинс, бе четвъртия частен учител, когото интервюираше. Явно да се намери подходящия, съчетаващ авторитет и разбиране към нуждите на Хенри, щеше да отнеме време. Алекс бе доста зает с това през последните дни, както и със срещи с арендаторите. Те се оплакваха, че зайци унищожават засетите култури. И за капак, лесничеят го информира за увеличения брой бракониери.
— Не е лошо да ловят зайци, господине, — каза му той, — но слагат капани и излизат нощем. Така ще изгонят фазаните и тази година няма да можем да ходим на лов за тях.
Графът реши проблема, като предложи компенсация на арендаторите за понесените щети, а в замяна поиска да ограничат бракониерстването. Освен това, проведе и срещи с хора от собствеността си в Бъкингамшайър, разисквайки плащането на вноските и други дела, свързани с управлението на имението.
— Би трябвало да си наемете управител на пълно работно време — посъветва го Лили, след като подслуша някои от дискусиите. — Както правят останалите в такава ситуация.
— Знам как да ръководя делата си — отговори Алекс.
— Естествено. — Подари му една от кокетните си усмивчици. — Предпочитате да го правите по свой си начин. Сигурно, ако имахте време, сам щяхте да събирате наемите от арендаторите си. Изненадва ме, че не метете и полирате лично пода в къщата, или не месите хляба вместо готвачката… Защо са ви слуги, след като можете перфектно да се справяте и сам?
Алекс би й фраснал един за това, че се бъркаше в работите му и че го наричаше тиранин. В крайна сметка размисли върху думите й. Можеше да предостави голяма част от задълженията си на други хора. Но какво да прави тогава със свободното си време? Да го прекарва с Пенелопе? Въпреки сватбените си планове, нито един от двамата не се чувстваше удобно в компанията на другия.
Съществуваха и други възможности, разбира се — карти, лов, празненства, политически дискусии. Алекс си помисли, че би могъл да възстанови някои от старите си познанства. През последните две години бе избягвал компанията на доста близки приятели, особено на тези, познавали Каролин. Не можеше да издържа на съчувствените им погледи.
В лошо настроение, той реши да види Пенелопе, която продължаваше да ходи след майка си като сянка. Опита се да завърже любезен разговор с двете дами на чаша чай. Годеницата му се занимаваше с една бродерия и само от време на време му хвърляше по някой плах поглед. Целият й вид говореше за непорочност и деликатност. Едва издържа няколко минути в такава тягостна обстановка, извини се с работа и избяга от салона.
От галерията се чуваше смях. Приближи се да види какво става. Може би Хенри бе поканил някой приятел. Забеляза две фигури, седнали по турски на пода, да играят на карти. Разпозна брат си по извивката на гърба, но другия… другата… Мили Боже! Бе Лили, обута в малиновите си панталони! Хенри й бе дал назаем една риза и елече. Запъти се към двойката с намерението да скастри Лили за неприличното й облекло. Но колкото повече се приближаваше, толкова тялото му се разпалваше при вида на стройните крака, подчертани от прилепналите панталони. Господи, тя бе най-смущаващата жена, която някога бе срещал. През годините бе познал доста съблазнителни жени, облечени или не, но никога не бе виждал нещо по-изкусително от Лили в панталони.
Усети, че е напълно възбуден и червенина запълзя по лицето му. Отчаяно се опита да извика образа на Пенелопе. Не успя и отиде по-далеч, към спомена за Каролин. Напразно — чертите й се губеха. По дяволите, не виждаше нищо друго, освен краката на Лили, тъмната й коса, умелите движения на пръстите й върху тестето. Постигането на равномерно дишане се превърна в битка. За първи път не успяваше да си припомни гласа на Каролин или формата на лицето й. Сетивата му го предаваха и го насочваха към Лили, чиято вибрираща красота привличаше цялата светлина в галерията.