Жените обикновено декорираха къщите си в модерните пастелни цветове — бледосиньо, розово или жълто. Модата налагаше и неудобни плъзгащи се столове със златиста тапицерия и канапета с толкова крехък вид, че всеки мъж се питаше дали ще издържат тежестта му. Но домът на Лили изобилстваше от топли и приятни цветове, а солидните мебели сякаш канеха да седнеш върху тях. По стените висяха ловни сцени и няколко чудесни портрета. В къщата й, макар че запасите от алкохол бяха непредвидими (понякога в изобилие, друг път никакви), често се провеждаха сбирки на писатели, политици, ексцентрици.
Една слугиня му поднесе шише с коняк върху сребърен поднос; явно Лили бе добре снабдена този път. После му предложи и последния брой на Таймс и чинийка с бисквити. Вече напълно отпуснат, Закари помоли за чаша чай и се отдаде на вестника. Бъртън отвори вратата в момента, когато се наслаждаваше на последната бисквита.
— Пристигна ли вече?
— Госпожица Лоусън ще ви приеме горе. Ако ми позволите, лорд Стамфорд, ще ви покажа пътя…
Закари го последва по извитата стълба с излъскани перила. Влезе в малък салон, осветен от яркия пламък на огъня в мраморната камина, тапициран в зелена, синя и сребриста коприна. След няколко минути Лили се появи на вратата, свързваща салона със спалнята й.
— Закари! — възкликна и изтича да хване ръцете му.
Той я целуна по бузата, но усмивката му замръзна, когато видя, че е само по халат и голите й крака се поддават отдолу. Наистина, халатът бе приличен, удобен и дебел, закриваше я до брадичката, но все пак си оставаше халат, интимно облекло. Отстъпи изненадан, но не и преди да забележи, че от косите й капе вода и мирише… на смрад.
И въпреки това, изглеждаше прекрасно. Очите й бяха толкова тъмни, като сърцевината на слънчоглед, обрамчени от дълги и гъсти мигли. Кожата й бе бледа и прозрачна, а линията на шията — чиста и деликатна. И когато се усмихваше, като сега, устните й се извиваха с една особена сладост, като на ангелче. Но невинният й външен вид бе измамен. Закари я беше виждал да разменя долни обиди с господа със съмнителна репутация, дори да сипе вулгарности, когато един джебчия се опита да открадне чантата й.
— Лили? — Сбърчи нос, като усети нова порция от вонята.
Тя се засмя и размаха ръка.
— Трябваше да взема вана, но си казал, че е спешно. Извини ме. Днес Темза смърди на риба. — И като видя неразбиращия му поглед, добави — Вятърът отнесе шапката ми във водата.
— И теб заедно с нея? — попита сконфузено Закари.
Лили му се усмихна.
— Не точно. Но да оставим това. Искам да знам какво те води в града. — Чувствайки се малко неудобно, посочи облеклото си. — Искаш ли първо да се преоблека? — Предложи му най-нежната си усмивка. Закари никога нямаше да се промени. Топлите кафяви очи, чувствителните черти, лъскавата коса… Винаги щеше да й напомня на дете, готово да отиде на църква. — О, не се изчервявай. Не мислех, че си толкова скромен, Закари. В края на краищата едно време искаше да се ожениш за мен.
— О, да, добре… — свъси вежди той. — Хари бе най-добрия ми приятел до онзи момент. Когато те изостави по такъв недостоен начин, сметнах за мой дълг да действам като джентълмен и да го предизвикам, като ти направя предложение.
Тя избухна в смях при думите му.
— Да го предизвикаш? По дяволите, Закари, това беше женитба, не дуел!
— И ти отказа предложението ми — напомни й той.
— Момче, щях да те направя нещастен, както и Хари. Именно по тази причина ме напусна.
— Това не е достатъчно извинение, за да се държи недостойно — настоя Закари много сериозно.
— Радвам се, че го направи. В противен случай нямаше да мога да пътувам из цял свят с леля Сали. И тя нямаше да ми остави богатството си и щях да бъда… — прекъсна думите си, въздъхна и заключи — омъжена.
Усмихна се и седна пред камината, като му посочи с жест да направи същото.
— Тогава мислех единствено, че са ми разбили сърцето. Но си спомням предложението ти като едно от най-хубавите неща, които ми се случиха. Един от редките случаи, когато мъж се е отнесъл с мен великодушно. В действителност, единствения. Беше готов да се жертваш, за да спасиш наранената ми гордост.
— По тази причина ли продължаваш да си ми приятелка толкова години? — попита усмихнат Закари. — Винаги съм се питал защо се занимаваш с мен при толкова елегантни хора, които познаваш.
— О, да — отговори сухо тя. — Прахосници, загубеняци и крадци. Имам доста голям кръг от приятели. И да не пропусна тези с кралско потекло и политиците. — Усмихна му се. — Ти си единствения свестен мъж, когото познавам.