— К-какво не е наред?
— О, няма нищо — отговори рязко Алекс. — Защо питате?
Закари поклати глава и се прокашля няколко пъти.
— Хм. Така. Помислих, че може… Изглеждате уморен.
— Добре съм. Както винаги.
— Да, разбира се. Добре. Дойдох да видя Лили, така че…
— Седнете. — Графът, полупиян, посочи с ръка близкия стол.
Закари се подчини. Един слънчев лъч освети кестенявите му коси.
— Сипете си — предложи Алекс и издиша облак дим.
Младежът се размърда неудобно на стола си.
— Не пия преди вечеря…
— И аз… — Алекс вдигна чашата към устата си и удари солидна глътка.
Наблюдаваше госта си с преценяващ поглед. Макар, че бяха горе-долу на една и съща възраст, мислеше си той, Закари изглеждаше съвсем малко по-възрастен от Хенри. Слънчевата светлина огряваше младежкото му лице, бледата кожа и кафявите очи, пълни с мечти и идеализъм. Бе противно перфектен за Пенелопе. Всеки с капка мозък в главата щеше да си даде сметка за това.
Мрачно си повтори, че Каролин я няма вече. Добре беше, че той не може да има жената, която обича и Закари да се събере с Пенелопе. Макар, че главата му се мотаеше от изпития алкохол, Алекс знаеше, че постъпва егоистично, жестоко и отмъстително, но не го интересуваше. Вече нищо не го интересуваше.
С изключение, може би, на един мъничък детайл, който го тормозеше в последно време по непонятни причини.
— За кого беше сгодена госпожица Лоусън? — попита.
Закари силно се изненада от резкия въпрос.
— Имате предвид… станалото преди десет години? Когато Лили беше сгодена за лорд Хиндън?
— Лорд Хиндън? Синът на Томас Хиндън, Хари?
— Да, Хари.
— Този суетен господинчо, който се спира да се огледа пред всяко огледало? — Алекс се захили. — Той е бил голямата й любов? Трябваше да предположа, че ще избере някого с повече суетност, отколкото мозък. И бяхте приятели?
— По онова време, да — призна Закари. — Той притежаваше известно очарование…
— Защо я изостави?
Гостът му сви рамене.
— Нямаше конкретна причина.
— О, хайде — подигра се Алекс. — Трябва да го е разочаровала с нещо, да го е унижила публично или…
— Всъщност, го разочарова. Лили тогава беше много млада, амбициозна и доверчива. И наивна. Влюби се в Хари заради очарователното му държание, без да си дава сметка колко е лекомислен. Даде всичко от себе си, за да го омае, представяйки се за празноглавка. Не мисля, че е планирала да го разочарова. Просто естествено възприе качествата, които смяташе, че са ценни за него.
— И накрая Хиндън откри каква е всъщност.
— Да, започна да си дава сметка няколко седмици след годежа. И постъпи много нечестно. Лили беше съсипана. Аз й предложих да го заместя, но тя ми отказа. Каза, че съдбата й е да не се омъжи никога… После леля й я отведе в чужбина за няколко години. Известен период са живели в Италия.
Алекс продължаваше да се занимава с пурата си, без да вдига поглед и да издава мислите си. После заговори с много по-спокоен глас:
— Трябва да е направила опустошения на континента.
— В действителност, изчезна. Годините минаваха и никой не знаеше нищо за нея. Нещо й се е случило в Италия, но на никого не е разказвала. Но съм сигурен, че там е преживяла нещо болезнено. Когато се върна в Англия преди две години, бе много променена. — Закари сви вежди. — Тъгата никога не изчезва от очите й. Тя е уникална жена и притежава смелост, рядко срещана дори у мъжете.
Закари каза и още нещо, но Алекс вече не го слушаше. Гледаше втренчено приветливия младеж пред себе си, припомняйки си как Лили го целуваше в библиотеката. Нагъл опит да го убедят, че са любовници. Но резултатът бе противоположен: сцената само му доказа, че между тях не може да има нищо повече от платонично приятелство. Лили се бе сгушила в скута му, но ръцете на Закари стояха напрегнати до тялото му. Ако той бе на мястото му…
Изтика от главата си тази мисъл и отправи към госта си меланхоличен поглед.
— Лили е актриса, но не достатъчно добра.
— Слушайте, минавате всякакви граници! Лили е естествена и в думите, и в действията си. Очевидно изобщо не я познавате.