— Дори и с помощта на уискито ми е трудно да ви понасям, госпожице Лоусън. Повярвайте ми, не искате да съм трезвен.
— Надут глупак! Решихте, че аз съм причина за всичките ви проблеми, когато всъщност те са в глупавата ви глава…
— Започвайте да си приготвяте куфарите. В противен случай, аз ще го направя.
— Заради снощи ли е? Заради една нищо незначеща целувка? Уверявам ви, че за мен не беше нещо повече от…
— Казах ви, че си тръгвате — каза Алекс подлудяващо бавно. — Не искам дори следа от вас тук. Стига толкова игри на карти, среднощни разходки, интриги и огромни кафяви очи.
— Само през трупа ми! — Изпъчи се, готова за битка. Когато го видя да напуска помещението, остана слисана. — Къде отивате? Какво ще…? — Последва го. Алекс се насочваше към спалнята й. — Няма да посмеете! Свиня, изчадие, арогантно чудовище…
Лили изкачи на бегом стълбите и стигна до спалнята си наравно с него. Камериерката сменяше чаршафите и като ги видя, остана с отворена уста, а после избяга. Алекс рязко отвори вратата на гардероба и започна да хвърля дрехи в първия куфар, който откри.
— Махнете си лапите от нещата ми!
Извън себе си от яд, Лили хвана една фина порцеланова фигурка и я запрати по него. Алекс успя да я избегне и фигурката се разби в стената.
— Беше на майка ми — изръмжа той свирепо.
— И какво мислите, че ще каже майка ви, ако ви види в този момент — един освирепял негодник с разбито сърце, който се интересува само от задоволяване на егоистичните си потребности? А! — възкликна Лили, когато той отвори прозореца.
Ръкавици, чорапи и други женски принадлежности заваляха от отворения куфар, излетял през прозореца. Лили се огледа за друг обект за хвърляне. И видя сестра си на вратата.
Пенелопе ги гледаше ужасена.
— И двамата сте полудели! — възкликна задавено.
Алекс, който се опитваше да пъхне една рокля в кутия за шапки, се спря. Беше неузнаваем, полупиян и с разкривено лице.
— Погледни го добре, Пенелопе! — каза Лили. — Това е мъжа, за когото си решила да се омъжиш. Чаровник, нали? Истината за характера на даден мъж излиза, когато е пиян. Виж го — вдишва зло през всяка пора!
Пенелопе изглеждаше така, сякаш всеки момент ще припадне. Тогава Алекс се намеси сухо:
— Бившият ти любим няма да се появи повече тук, Пенелопе. Ако искаш него, върви със сестра си.
— И ще го направи — увери го Лили. — Събери си нещата, Пени. Отиваме в къщата на Стамфорд.
— Но… Мама и татко няма да са съгласни — каза сестра й заеквайки.
— Не, няма — потвърди Лили. — Кое е по-важно за теб: тяхното одобрение или любовта, която чувстваш към Зак?
Алекс хвърли леден поглед на годеницата си.
— И така, какво решаваш?
Пенелопе схвана предизвикателния поглед на сестра си и заплашителния на годеника си и им обърна гръб. След това нададе ужасен вик и избяга да се скрие в стаята си.
— Убиец! — извика Лили. — Кучи син! Много добре знаете как да я уплашите, така че да прави каквото й кажете!
— Тя избира. — Алекс остави на пода кутията за шапки. — А сега смятате ли сама да си приготвите багажа или да го направя аз?
Тишината се проточи.
— Добре — отвърна Лили накрая. — Излезте. Оставете ме на мира. След един час ще съм готова.
— Колкото по-скоро, по-добре.
— Защо не обясните ситуацията на родителите ми? — предложи подигравателно. — Сигурна съм, че ще са съгласни с решението ви.
— Нито дума повече на Пенелопе — предупреди той и излезе от стаята.
Лили си пое дълбоко дъх и се застави да се успокои. Поклати глава и тихо се засмя.
— Арогантна свиня — промърмори. — Мислиш, че ще се дам толкова лесно, а?
Глава 6
Цяла армия от невъзмутими слуги натовари куфарите и сандъците на Лили в каретата. Бе закрита кола с герба на Рейфорд. Алекс бе дал инструкции на кочияша да закара госпожицата до лондонската й къща и да се върне, без да губи време.
Разрешеният час на Лили изтичаше. Обиколи имението в търсене на баща си. Намери го в един от салоните на горния етаж, с купчина книги пред него.
— Татко, — обади се.
Джордж Лоусън я погледна през рамо. Повдигна очилата си.