Мъжът с очилата й върна усмивката.
— Ами, добре. Винаги е удоволствие да ви видим сред нас, госпожице Лоусън. Искате ли нещо от кухнята?
— О, не. Мосю Лабарж ще е очарован да ме натъпче с пудинги и сладки.
— Имаш нужда — потвърди Дерек. — Приличаш на птиченце. — Обгърна я с ръка и я поведе към другия край на залата. — Изглеждаш ужасно.
— Изглежда днес всички мислят еднакво за мен — отговори тя сухо.
Внимателният поглед на Дерек забеляза напрежението в очите й и бледото лице.
— Какво има, скъпа?
— Уолвертън е непоносим. Бях принудена да взема драстични мерки.
— Драстични?
— За начало, отвлякох по-малкия му брат.
— Какво? — Дерек погледна в посоката, в която сочеше Лили и видя едно симпатично русо момче. То оглеждаше всичко наоколо с ококорени очи. — Господи! — възкликна.
Лили, леко засрамена, поправи произношението му.
— Поставих капан на Уолвертън — каза. — Хенри е стръвта.
— Боже, този път наистина я оплеска. — Той бе очарован и тонът му накара Лили да настръхне.
— Искам да ми направиш услуга, Дерек. Ще оставя Хенри тук. Само за тази нощ.
Приятелското изражение изчезна от лицето му като с магическа пръчица. Хвърли й един леден поглед.
— Не позволявам на деца да влизат тук.
— Хенри е ангел. Няма да ти създава грижи.
— Не.
— Ела поне да го поздравиш — помоли Лили.
— Не!
— Моля те, Дерек! — Стисна го за ръката. — Хенри е на седмото небе от мисълта, че ще се запознае с теб. Смята, че си най-важния човек в Англия след краля.
Дерек отвори широко очи.
— Моля те — примоли се тя.
— Добре — каза той накрая. — Ще му кажа „здрасти“ и толкова.
— Благодаря. — Потупа го по рамото.
Дерек, мърморейки, се остави да бъде завлечен към мястото, където стоеше Хенри.
— Господин Крейвън, — каза Лили, — позволете да ви представя лорд Хенри Рейфорд, брат на графа на Уолвертън.
Дерек изобрази най-любезната си усмивка, запазена само за кралски особи и елегантно поздрави Хенри.
— Добре дошли в Крейвън’с, милорд.
— Това е още по-хубаво, отколкото си представях — възкликна детето и здраво стисна подадената ръка. — Чудесно! Неописуемо!
Отдалечи се към помощната маса и разрови жетоните за cribbage. После премина с ръка по облегалките на столовете в имперски стил. Насочи се към една от игралните маси със същото благоговение, с което сигурно влизаше в църквата.
— Играете ли? — попита Дерек, развеселен от ентусиазма на момчето.
— Не много добре. Но госпожица Лоусън ме учи на някои неща. — Поклати възторжено глава. — Не мога да повярвам, че съм тук. Крейвън’с! По дяволите, какво ли ви е струвало да построите това! — Погледна към Дерек изумено. — Вие сте най-възхитителния мъж, когото познавам. Само гений може да сътвори такова нещо.
— Гений — изпръхтя се Дерек. — Нищо подобно.
— Такъв сте — настоя Хенри. — Като си помисли човек откъде сте тръгнали, а колко високо сте стигнали… Крейвън’с е най-известния клуб в цял Лондон. Да пукна, ако не сте гений! Аз и приятелчетата ми от училище ви уважаваме най-много от всички!
Лили си мислеше, че Хенри прекалява с хвалебствията. А Дерек от своя страна започна да харесва момчето. Обърна се доволен към нея.
— Наистина не е глупав.
— Само повтарям думите на останалите — призна сърдечно Хенри.
Дерек го потупа по гърба.
— Блестящ като новичка монета — каза. — Добро момче. Ела с мен, малкия. Ще те представя на едни красиви момичета.
— Не, Дерек, — намеси се Лили. — Никакви зарове, пиене, нито жени. Брат му ще ми откъсне главата.
Дерек погледна Хенри съучастнически.
— Тази да не си мисли, че се намираме в детска градина? — Поведе го със себе си. — Тук имам най-прекрасните момичета в цяла Англия. Няма мъж, който да устои на прелестите им.
Лили и Уърти си размениха погледи.
— Момчето му хареса — коментира Уърти.
— Уърти, не позволявай да се случи нещо с Хенри. Не го изпускай от поглед. Може да прекара часове с тесте карти. Внимавай никой да не му направи нещо.
— Нямаш грижи. Кога искаш да ти го върна?
— Утре сутринта. — Лили притеснено въздъхна.
Управителят й подаде учтиво ръка.