— Но това не ми помогна да стигна много далеч, нали? — каза тъжно той.
Лили го погледна изненадано, питайки се какво е накарало Закари, заклет идеалист, да се чувства така обезнадежден. Нещо не бе наред.
— Зак, притежаваш чудесни качества. Атрактивен си…
— Но не красив — вмъкна той.
— Умен…
— Но не и хитър. Никак даже.
— Хитростта върви заедно със злобата и се радвам, че не ги притежаваш. А сега престани да ме принуждаваш да ти се моля и ми разкажи защо дойде да ме видиш. — Погледът й се изостри. — Заради Пенелопе е, нали?
Младежът остана за миг загледан в искрящите й очи. После въздъхна продължително.
— Сестра ти и родителите ти са в Рейфорд Парк с Уолвертън, заети с подготовката за сватбата.
— Остават само няколко седмици — промърмори Лили и приближи босите си нозе към топлината на камината. — Не съм поканена. Мама се ужасява, че мога да направя някоя сцена — смехът й прозвуча меланхолично. — Откъде ли й е дошла тази идея?
— Миналото ти не е от най-безупречните… — посочи Закари, но тя нетърпеливо го прекъсна:
— Естествено че това ми е добре известно.
От доста време вече не си говореха със семейството. Тя беше тази, която прекъсна връзките. Не знаеше какво я накара да се опълчи срещу стриктните норми, налагани от фамилията, но вече нямаше и значение. Бе направила някои грешки, за които никога нямаше да й простят. Лоусънови й казаха да не се връща повече. Тогава Лили се изсмя в лицата им на забраната, но сега изпитваше угризения. Усмихна се тъжно на Закари.
— Никога не бих поставила Пени в някаква компрометираща ситуация или, да ми прости Господ, да попреча на фамилията да се съюзи с могъщ граф. Та това е бленуваната мечта на майка ми.
— Лили, имала ли си възможността да се запознаеш с годеника на Пенелопе?
— Всъщност не. Видях го веднъж в Шропшайър при откриването на ловния сезон. Висок и тъжен, такъв ми изглеждаше.
— Ако се ожени за Пенелопе, ще превърне живота й в ад. — Закари направи драматичното си твърдение с надеждата, че тя ще реагира бурно.
Но тя не се върза. Събра тъмните си вежди и го загледа изпитателно.
— Преди всичко, Зак, трябва да ти кажа, че няма да помогне никакво възражение. Пени ще се ожени за Уолвертън. Никога няма да се опълчи на родителите ни. Второ, за никого не е тайна, че си влюбен в нея…
— И тя ме обича!
— И затова вероятно преувеличаваш. — Повдигна вежди. — Нали?
— Не мога да преувеличавам в този случай! Уолвертън ще се държи с нея ужасно! Не я обича, а аз бих умрял за нея.
Беше млад и мелодраматичен, но несъмнено искрен.
— О, Зак, — съчувстваше му. Рано или късно всеки изпитваше невъзможна любов. — Спомни си, че преди време те посъветвах да убедиш Пени да избягате. Но сега е вече късно. Родителите ми намериха тлъстата кокошка, която да им снася златни яйца.
— Алекс Рейфорд не е никаква кокошка — подчерта младежът опечалено. — По-скоро изглежда като лъв — студен и безчувствен звяр, който ще направи нещастна сестра ти до края на живота й. Не е способен да обича. Пенелопе е ужасена. Попитай когото искаш — всеки ще ти каже същото… Той няма сърце.
Един мъж без сърце. Такива Лили познаваше много. Въздъхна.
— Закари, не мога да ти предложа никакъв съвет — каза тъжно. — Обичам сестра си и искам тя да е щастлива, естествено. Но не мога да направя нищо за вас двамата…
— Можеш да говориш с родителите си — помоли той. — Да подкрепиш каузата ми.
— Знаеш, че съм отритната. Думите ми нямат никаква тежест пред семейството. От години не се разбираме.
— Моля те. В теб ми е последната надежда. Моля те!
Лили погледна отчаяната физиономия на Зак и поклати безпомощно глава. Не й харесваше идеята да е последната надежда на някого. Нейните се бяха изпарили преди доста време. Неспособна да остане повече седнала, с рязко движение се изправи и закрачи из помещението. Той остана на мястото си, неподвижен като мъртвец.
След доста дълга пауза Закари започна внимателно:
— Лили, помисли как се чувства сестра ти. Опитай се да си представиш какво означава това за жена, която няма нито твоята сила, нито свободата ти. Уплашена, зависима, безсилна… О, знам чудесно, че такива чувства изглеждат странни на някой като теб, но…