Сълзите се затъркаляха по страните й.
— Нямам.
— Давам ти три дни, Лили. Ще ми донесеш пет хиляди либри… В противен случай Николета ще изчезне завинаги.
Лили чу отдалечаващите се стъпки, шума на Ковънт Гардън, далечното изцвилване на кон. Трепереше от отчаяние… Вече не й оставаха сили. Пари. Никога сметките й не са били толкова празни. През последния месец не бе успяла да си набави в Крейвън’с необходимите средства. Добре, значи късметът й трябваше да се промени и то скоро. Налагаше се да рискува. Ако успее да спечели пет хиляди… Боже, какво да прави?
Можеше да иска назаем от Дерек… Не. Преди година бе направила тази грешка. Предположи, че като е толкова богат, няма да са проблем хиляда или две хиляди либри, особено ако му обещае и добра лихва. Но Дерек я изненада, като я накара да се закълне, че никога повече няма да му иска пари. Отне й седмици да върне доброто му настроение. Не разбираше мотива за яростта му. Изобщо не беше скъперник. Напротив, бе щедър, откъдето и да го погледнеш. Правеше й подаръци, позволяваше й да се забавлява в Крейвън’с, да взема храна от кухнята, помагаше й в търсенето на Никол… Но никога не й бе дал дори и четвърт пени. По-добре да не иска заем от него.
Помисли си за няколко богати господа, с които играеше на карти, флиртуваше и поддържаше приятелски отношения. Лорд Харингтън, например, с коремчето и напудрените си перуки. Или Артур Лонгман, един престижен адвокат. Нямаше нищо атрактивно в него: огромен нос, почти липсваща брадичка, хлътнали скули, но бе приятен човек и мъж на честта. Двамата бяха показали интерес към нея, без никога да изоставят обноските си на джентълмени. Можеше да приеме който и да е от двамата за покровител. Щяха да се отнасят добре към нея и да бъдат щедри. Но едно такова решение щеше да преобърне живота й. Щяха да й затворят много врати, да я смятат за луксозна проститутка и то при положение, че има късмет. Съдейки по опита си с Джузепе, не беше задоволителна в леглото и никой нямаше да я иска.
Лили се качи на коня и положи чело върху топлата му прашна шия.
— Толкова съм уморена — прошепна.
Уморена и отчаяна. Таеше много слаба надежда, че Никол ще се върне. Животът й не бе нищо повече от постоянно търсене на пари. Никога не губеше време с неща като проблема на Зак, Пени и Рейфорд. Намесата й можеше да доведе до окончателната загуба на момиченцето й. Но ако не бе временното разсейване от миналата седмица, сигурно щеше да полудее.
Започна да ръми. Лили вдигна лице и позволи на капките да се стичат по страните й. Внезапно си спомни как къпеше Никол и малката откри, че може да намокри ръцете си, да ги размаха във въздуха и да опръска всичко наоколо.
— Виж какво направи! — възкликна Лили през смях. — Как се осмеляваш да пръскаш мама, патенце? Водата е за къпане.
Изтри водата и сълзите от лицето си и се изправи на седлото.
— Става дума само за пари — промърмори. — И преди съм се оправяла.
Удари девет. Алекс повече от час гледаше втренчено бронзовия часовник, украсен с порцеланови розички и скромна селянка, която усмихнато приемаше букет от любимия си. Останалата част от стаята бе също толкова женствена: стените с цвят на море с пръснати по тях бели гипсови орнаменти, копринените розови завеси на прозорците, тапицираните в кадифе столове и канапета. Сега като се замисли, макар че видя малко, останалата част от къщата изглеждаше съвсем различно: тъмна, богата, почти мъжка, сякаш Лили бе запазила за личните си покои цялата женственост, която не се осмеляваше да изложи на друго място.
Вратата на спалнята се отвори и се появи икономът.
— Добро утро, господине, — каза Бъртън, — спахте ли добре?
Алекс му хвърли неприятелски поглед. След като Лили си тръгна, трябваше да издържи на часове тишина. Бе свикнал да запълва всеки момент с някаква дейност — спорт, светско събиране, пиене, жени, но не и да остава насаме с мислите си. Лили, без да иска, го бе принудила да се изправи срещу най-големите си страхове. Не успя да предотврати спомените, които го нападаха като лешояди и разкъсваха сърцето му.
В началото се обърка от толкова гняв, страст, съжаление, болка. Никой не можеше да си представи какво бе изстрадал през последните няколко часа. Но после объркването отстъпи място на една ужасна яснота. Никога отново нямаше да види образа на Каролин върху лицето на друга жена. Тя бе част от миналото и там трябваше да си остане. Свърши се с болката и призраците. А колкото до Лили… Отдели достатъчно време да реши какво ще прави с нея. На разсъмване изпадна в дълбок оздравителен сън.