Икономът се приближаваше с нож в ръката.
— Ще разрешите ли, милорд? — и посочи китките му.
Алекс го погледна невярващо.
— О, моля ви — отговори после с подигравателна учтивост.
Бъртън се зае да среже въжетата, които така грижливо бе вързал. Алекс се усмихна, когато видя свободна дясната си ръка. Постави я на гърдите си, мърдайки изтръпналите пръсти, като не спираше да наблюдава Бъртън, който сега повтаряше операцията от другата му страна.
Трябваше да признае, че икономът бе наистина впечатляваща личност. Никога през живота си не бе виждал друг иконом с толкова излъчване на такъв. Брадата му бе изрядно оформена и лицето му говореше за интелигентност и авторитет. И всичко това в обвивката на безукорна почтителност. Искаше се доста голяма доза самоувереност, за да се справи в подобна ситуация с достойнство. Режеше въжетата, сякаш сервираше чай или четкаше шапката си.
Бъртън сви вежди при вида на белезите върху китките на Алекс.
— Милорд, ще ви донеса мехлем за ръцете.
— Не — изръмжа Алекс. — Вече направихте достатъчно.
— Да, господине.
Графът с мъка се изправи до седнало положение и размърда изтръпналите си крайници.
— Къде е?
— Ако питате за госпожица Лоусън, сър, нямам представа. Но получих заповед да ви кажа, че господин Хенри се намира в клуба на господин Крейвън.
— Ако нещо му се е случило, ще ви смятам и вас отговорен, както и господарката ви.
Бъртън остана невъзмутим.
— Да, господине.
Алекс поклати глава. Не можеше да се отърси от изненадата си.
— Ако тя ви помоли, бихте й помогнали и за убийство, нали?
— Не ме е помолила, сър.
— Аха — промърмори Алекс. — А в случай, че го направи?
— Като слуга на госпожица Лоусън й дължа пълна лоялност. — Бъртън погледна скришом към графа. — Желаете ли вестника, милорд? Кафе? Чай, може би? Мога да ви предложа за закуска…
— За начало, престани да се държиш, като че ли случилото се е най-нормалното нещо на света… Или е? Нормално ли е да предлагаш закуска на някой, който е прекарал нощта, вързан за ръцете и краката в леглото на Лили Лоусън?
Икономът внимателно анализира въпроса, отказвайки да разкрие и частица от личния живот на господарката си.
— Вие сте първия, лорд Рейфорд — призна накрая.
— Гледай ти, каква чест! — Алекс внимателно попипа пулсиращата си глава. Имаше голяма подутина точно над лявото ухо. — Ще взема нещо за болката. Дължи ми го.
— Да, господине.
— И нека кочияшът ми приготви каретата, освен ако и него не сте вързали в конюшнята.
— Да, господине.
— Бъртън, така се казвате, нали? Колко време работите за госпожица Лоусън?
— Откакто тя се върна в Лондон, сър.
— Добре, каквато и заплата да ви дава, аз я удвоявам, за да работите за мен.
— Благодаря, лорд Рейфорд. Но с цялото ми уважение, трябва да откажа щедрото ви предложение.
Алекс го загледа любопитно.
— Защо? И двамата знаем, че Лили ви въвлича в бъркотии. Познавайки я, подозирам, че това не е най-голямата, в която се забърква.
— Страхувам се, че не, милорд.
— Тогава защо искате да останете?
— Госпожица Лоусън е изключителна жена.
— По-скоро ексцентрична. Обяснете ми какво е сторила, за да заслужи такава вярност.
Маската на невъзмутимост на Бъртън заплашваше да се пропука, но само за момент. Погледът му излъчваше гордост.
— Госпожица Лоусън има чувствително сърце, милорд, и пълна липса на предразсъдъци. Когато дойде в Лондон преди две години, аз се намирах в доста трудна ситуация. Работех за един господин, който често се напиваше и биваше жесток. Веднъж успя да ме наръга в хълбока с бръснач. При друг случай ме затвори в стаята си, опрял пистолет в челото ми.
— По дяволите! — Алекс го гледаше изненадано. — И защо не потърсихте работа на друго място? Иконом с вашите умения…
— Аз съм половин ирландец, сър. — Бъртън се поколеба, но после продължи с нисък глас: — Госпожица Лоусън реши да ме спаси. Когато нещо й влезе в главата, няма начин да я спрете. Спасила е много хора, макар че никой не си дава сметка, че тя се нуждае повече… — Внезапно млъкна и се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Вече говорих достатъчно, милорд. Извинете ме. Ако сте размислил за кафето…
— Какво щяхте да кажете? Че Лили има нужда да бъде спасявана? От какво? От кого?