Брат му обгърна раменете му и го огледа изпитателно.
— Добре ли си?
— Да. Снощи вечерях чудесно. Господин Крейвън ме научи да играя cribagge. Легнах си рано.
— Ще трябва да си поговорим, Хенри. За отговорността.
Момчето кимна с глава. Чувстваше се виновен и предчувстваше, че обратния път към дома ще е дълъг.
— Милорд, — намеси се Уърти. — Искам да ви кажа от името на господин Крейвън и целия персонал на клуба, че брат ви е един много добре възпитан младеж. Никога не съм виждал господин Крейвън, да не говорим за главния ни готвач, толкова очарован от някого.
— Това е Божи дар. Хенри е майстор в изкуството на ласкателството още от малък. — Алекс хвърли поглед на малкия си брат, който плахо се усмихваше. После попита управителя: — Господин Уърти, тук ли е госпожица Лоусън?
— Не, милорд.
Алекс се запита дали не лъже. Имаше вероятност в този момент Лили да е в леглото на Крейвън. Усети убождане от ревност.
— Тогава къде мога да я намеря?
— Предполагам, че госпожица Лоусън ще посети клуба в някоя от следващите вечери, милорд. Ще можете да я откриете в залите. Сигурен съм, че ще присъства на маскения бал следващата събота. — Уърти го погледна над очилата си. — Да й предам нещо, милорд?
— Да. Кажете й да се подготви за следващия рунд.
След тези думи Алекс се сбогува с управителя и излезе от Крейвън’с, следван по петите от Хенри.
Когато пристигна в Рейфорд Парк, Алекс веднага усети неспокойствието, което цареше там. И Хенри също забеляза онзи невидим облак на тъга.
— Изглежда, като че ли е умрял някой!
Появи се лейди Тоти с подсмърчане. Едва се влачеше по стълбите, а лицето й бе набръчкано от болка. Погледна предпазливо към Алекс.
— М-милорд, — каза с треперещ глас. — Отиде си! Скъпата ми Пени си отиде! Не обвинявайте невинното момиче, аз съм виновна за всичко. О, скъпата ми…
Лицето на Алекс представляваше комична смесица от тъга и безпокойство.
— Лейди Тоти… — Затършува из джобовете си да намери кърпа. Погледна към Хенри, който сви неразбиращо рамене.
— Искате ли да ви донеса малко вода? — попита момчето.
— Чай — отговори Тоти през сълзи. — Силен чай с малко мляко. И една щипка захар. Само щипка, ако не ви притеснява. — Тя продължи монолога си с хълцане и след излизането на Хенри. — О, какво ще правя? Мисля, че полудявам. Как ще започна да ви обяснявам…
— Няма нужда от обяснения. — Най-накрая Алекс намери кърпа и й я подаде. Потупа я по гърба в недодялан опит да я успокои. — Наясно съм със ситуацията… Пенелопе, Закари, бягството, всичко. Прекалено късно е да се търсят виновни, лейди Тоти. Не се огорчавайте.
— Когато намерих бележката и помолих Джордж да ги последва, вече бяха минали часове. — Издуха възпитано носа си. — Продължава да ги търси. Може би все още имаме време…
— Не. — Алекс благосклонно й се усмихна. — Пенелопе беше прекалено добра за мен. Уверявам ви, времето ще покаже, че виконт Стамфорд е много по-добър съпруг от мен.
— Не съм съвсем съгласна — каза Тоти. — О, лорд Рейфорд, ако бяхте тук снощи… Страхувам се, че отсъствието ви е подбудило онези двамата да предприемат такава лудост. — Кръглите й сини очи, пълни със сълзи, търсеха някакво обяснение.
— Бях… възпрепятстван — отвърна тъжно Алекс, почесвайки се по главата.
— Цялата работа е дело на Вилхемина — потвърди Тоти.
Той я наблюдаваше внимателно.
— Защо смятате така?
— Ако не бе дошла тук да пълни с идеи главата…
В този момент Алекс си даде сметка, че се е ухилил до уши.
— Мисля, че идеите са си били там и преди — каза любезно. — Да оставим настрана нашите чувства, лейди Тоти. Трябва да признаем, че Пенелопе и виконт Стамфорд са чудесна двойка.
— Но Закари е нищо в сравнение с вас! — възкликна тя нетърпеливо, изтривайки сълзите си. — И сега… няма да сте вече наш зет!
— Очевидно, не.
— О, бедната аз — въздъхна отчаяно. — Бих желала, с цялото си сърце, да имам трета дъщеря, за да ви я предложа!
Алекс я гледаше без да мига и тогава започна да издава някакъв странен звук. Тоти се уплаши да не получава епилептичен припадък. Наблюдаваше го ужасена как се навежда над стълбите с глава между ръцете си. Трепереше и дишаше накъсано. Бавно Тоти си даде сметка, че графът се смее. Смее! Ченето й увисна и остана с отворена уста.
— Милорд?