— Господи! — Алекс почти загуби равновесие от смях. — Трета. Не. Две са повече от достатъчно. Боже! Само Лили струва колкото десет!
Объркването на Тоти ставаше все по-голямо и се питаше дали последните събития не са отнели разсъдъка на графа.
— Лорд Рейфорд, — каза с тънък глас, — не смятам, че трябва да ви виня за… загубата на добри обноски. Но мисля… мисля да пия чая си в салона. — И избяга, като въртеше закръглените си лакти, както кокошка маха с крила.
— Благодаря — успя да каже Алекс, опитвайки се да дойде на себе си.
Вдиша дълбоко, но усмивката се запази на лицето му. Усещаше светлина в дълбините си, една необяснима и нарастваща еуфория. И заедно с това се чувстваше несигурен и неспокоен, като дете по време на ваканция. А това крещеше за действие.
Вече бе свободен от Пенелопе. Означаваше нещо повече от облекчение, беше си истинско освобождение. Досега не си бе давал сметка какъв товар поема с този брак, една тежест, която всеки ден щеше да става все по-смазваща. Свободен. И Пенелопе е щастлива, вероятно в прегръдките на любимия си. От друга страна, Лили не подозираше какво е започнала. Да, тепърва започваше…
— Алекс? — Хенри го гледаше любопитно. — След малко ще донесат чая.
— Лейди Тоти е в салона.
— Алекс, какво правиш, седнал на стълбите? И защо си толкова щастлив? Ако снощи не си бил тук, къде тогава?
— Поправи ме, ако греша, но май този следобед имаше среща с двама от кандидатите. Би трябвало да се изкъпеш и да се преоблечеш. — Присви предупредително очи. — И не се чувствам щастлив. Мисля какво да правя с госпожица Лоусън.
— По-голямата?
— Разбира се.
— И какво смяташ да правиш?
— Все още не си пораснал достатъчно, за да знаеш.
— Не бъди толкова сигурен. — Намигна му и изкачи бързо стълбите, преди брат му да успее да реагира.
Алекс изруга и се усмихна. Поклати глава.
— Лили Лоусън — промърмори. — В едно нещо съм сигурен… Ще те държа толкова заета, че няма да имаш време да прекараш друга нощ в леглото на Крейвън.
И тази вечер не й вървеше, също като предната. Лили губеше с грация и се опитваше да изглежда спокойна, за да не разберат мъжете около нея, че се давеше. Носеше една от най-впечатляващите си рокли — от дантела и черен тюл, а основата беше от коприна с телесен цвят. В нея изглеждаше като облечена само в прозрачна дантела.
Седеше на една игрална маса заедно с няколко господа, между които лорд Тадуорт, лорд Банстед и Фока Беринков, руски дипломат. Усещаше лицето си като маска, чуплива и безжизнена. Възможностите да си върне Никол все повече намаляваха. Чувстваше се празна. „Какво става?“, мислеше си Лили в пристъп на паника. Никога не е играла толкова лошо.
Забелязваше погледа на Дерек, закован в нея. Знаеше, че не одобрява действията й. И самата Лили, ако беше видяла някой да прави нейните грешки, би го посъветвала да опита друга вечер. Но нямаше време. Оставаха й само тази нощ и следващата. Необходимостта да намери пет хиляди я пришпорваше безмилостно.
Фиц, крупието, наблюдаваше действията й без коментар, дори без да я поглежда в очите. Лили знаеше, че играе прекалено бързо и рисковано. Напразно си повтаряше да се успокои. Бе въвлечена в типичната за играчите ситуация — не можеше да спре.
Рязко раздвижи ръка и без да му мисли повече, хвърли трите зара върху кадифената повърхност.
— Хайде, една тройка!
Заровете се завъртяха. Едно, две, шест. Нищо. Бе останала почти без пари.
— Добре — каза и сви рамене, отвръщайки на успокояващата усмивка на Банстед. — Май тази нощ ще се наложи да играя на кредит.
Внезапно Дерек се появи до нея и студено прошепна в ухото й:
— Ела да се поразходим.
— Играя — измърмори тя.
— Ако нямаш пари, не играеш. — Хвана я за китката.
Лили се извини, усмихна се и обеща да се върне веднага. Дерек я повлече към масата на Уърти, за да говори с нея.
— Нахално копеле — стисна зъби Лили. — Какво означава това? Казах ти, че играя. И не смей да ми отказваш кредит… Правила съм го стотици пъти. И винаги съм печелила!
— Изглежда, че късметът те е напуснал — отговори й спокойно Дерек. — Изпарил се е.
Думите му й подействаха като шамар.
— Не е вярно. Късметът не съществува. Има само числа и да знаеш как да ги използваш.
— Наречи го както искаш. Няма го вече.
— Не. Смятам да се върна на масата и да ти го докажа.
— Ще загубиш.