— Тогава остави ме да загубя — каза тя отчаяно. — Какво си мислиш, че правиш? Опитваш се да ме предпазиш? Смяташ, че имаш това право? Върви по дяволите! Трябва да спечеля пет хиляди либри, иначе ще загубя Никол завинаги!
— И ако тази нощ загубиш повече от това? — попита студено Дерек.
Нямаше нужда да отговаря. И двамата знаеха, че единствения й изход ще е да продаде тялото си за най-високата цена.
— Ще ти върна проклетите пари. Или в натура. Каквото предпочиташ. Единствено ме интересува детето ми, разбра ли?
Изведнъж акцентът на Дерек стана перфектен.
— Една проститутка няма да е най-подходящата майка за нея.
— Съдбата ще реши — заключи Лили. — Твоя философия е, нали?
Очите му приличаха на две цепки. Усмихна се подигравателно и я пусна. Лили остана в очакване, също както преди две години, преди Дерек да й позволи достъпа до клуба. Но той още веднъж й доказа, че не е човек, на когото може да се довери. В дъното на сърцето си таеше надеждата, че дойде ли момента, той ще й помогне. Надеждата се изпари. Но не можеше да го вини, че е такъв.
Обърна му гръб и тръгна толкова бързо, че полите се омотаха около глезените й. Когато стигна до игралната маса, на устните й грееше усмивка.
— Господа, извинете за прекъсването. Къде… — Извика задавено, когато видя новото попълнение между играчите.
Алекс носеше черен панталон, копринена риза с бродерия и бледозелено сако със златни копчета, което подчертаваше загорялата му кожа. Усмихна й се спокойно и тя установи, че видът му е по-различен от обичайния. Все едно бе обгърнат от златна аура, нещо, което Лили бе забелязвала у онези играчи, които се радваха на невероятен късмет и рискуваха безразсъдно цели състояния.
Почувства се още по-потисната. Знаеше, че някой ден отново ще се срещнат, но… Защо точно тази нощ? Първо загуби всичките си пари, после предателството на Дерек, а сега и това. Преживяваше най-ужасната нощ в живота си.
— Лорд Рейфорд, — каза. — Каква изненада! Не мислех, че е тук е любимото ви място за забавления, нали?
— Насочвам предпочитанията си към всяко място, където мога да ви срещна.
— Всеки луд с номера си — промърмори тя.
— Изчезнахте преди края на играта.
— Трябваше да разреша някои лични въпроси.
Алекс погледна към масата. Банстед се готвеше да хвърля заровете.
— Има ли нещо общо с липсата ви на късмет?
Значи знаеше, че тази вечер не й върви. Казал му е Тадуорт или Фока, този клюкар. Лили сви рамене, показвайки незаинтересованост.
— Не вярвам в късмета.
— Аз — да.
— И тази нощ е с вас? Моля ви, милорд, залагайте.
— Ще заложа десет хиляди либри… срещу една нощ с вас.
Лили се задави. Останалите около масата се парализираха.
— Какво казахте? — попита Тадуорт, нетърпелив да задоволи любопитството си.
Новината се разпространи от уста на уста из цялата зала. Всички се насъбраха около масата и стотици жадни погледи се заковаха в Лили и Алекс.
— Много забавно — успя да каже тя с дрезгав глас.
Алекс изкара чек за огромната сума от джоба на сакото си и го постави на масата. Лили гледаше слисана ту към парчето хартия, ту към Алекс. А той й се усмихваше! Обхвана я паника. Всичко й изглеждаше като сън, в който тя бе някакъв страничен наблюдател, а не един от главните герои.
Залогът бе ужасно висок. Ако спечелеше, спасяваше дъщеря си. Но ако загубеше… Опита се да си го представи за момент. Поклати леко глава и се върна в реалността, вледенена от студ. Алекс погледна треперещите й устни и подигравателния блясък изчезна от очите му. Заговори отново, този път изненадващо учтиво:
— Как ви се струват още пет отгоре?
Наоколо избухнаха в овации.
— Току-що качи на петнайсет! — възкликна Тадуорт.
Господата прииждаха и от трапезариите, и от пушалните. Други ходеха между масите и разнасяха новините.
Обикновено на Лили й харесваше да е в центъра на вниманието. Заслужено си бе спечелила репутацията на екстравагантна. Смееше се, танцуваше, яздеше, вдигаше скандали, правеше си шеги, за които после говореше цял Лондон. Но това не беше шега, беше въпрос на живот или смърт. Имаше нужда от помощ. Срамът, смелостта, крехките й защитни сили се сблъскаха с един чифт проницателни сиви очи. „Не ми причинявай това“, искаше да го помоли. Продължи да го наблюдава мълчаливо.
— Вие решавате, госпожице Лоусън, — каза спокойно Алекс.
Какъв ти избор? Главата й бучеше. Какъв проклет избор? Трябваше да се остави в ръцете на съдбата. Може би самото провидение й изпращаше това измамно предложение. Щеше да спечели и да използва парите, за да си върне Никол.