— Н-не със зарове — чу се да казва.
— Обичайната ни игра? — попита той.
— Да отидем в някоя от залите за игра на карти. Три раздавания? — Срещаше трудности при изговора.
Очите на Алекс блестяха от задоволство. Бързо се съгласи с кимване на глава.
— Прие! — извика някой.
Крейвън’с не бе виждал друг път такава врява. Виковете на множеството оглушаваха Лили. Мъжете се трупаха около нея и я задушаваха. Намери се притисната към масата, без да може да се движи. Близко стоящите правеха всичко възможно да я защитят от натиска, но останалите искаха да си осигурят по-близко място, откъдето да наблюдават играта.
Чувстваше се замаяна. Ръбът на масата се врязваше в тялото й и я накара да се намръщи от болка.
— Не се бутайте, не мога да дишам…
Алекс се приближи бързо към нея и направи своеобразен обръч с ръцете си, за да я предпази. Лили вяло се засмя.
— Вижте каква я свършихте. Боже мой!
— Всичко е наред — прошепна той в ухото й.
Преди да успее да го попита какво иска да каже, се чу авторитетния глас на Дерек.
— Стига! — извика. Проправяше си път през множеството. — Стига, казах. Дайте малко въздух. Отдръпнете се, за да започне играта.
Алекс пусна Лили, която се обърна към Дерек с умоляващи очи. Той имаше обичайното си невъзмутимо изражение. Закова поглед в напрегнатото й лице.
— Уърти ми каза, че имаме малък облог.
— Три ръце на Блек Джек — осведоми го Лили. — Трябва ни… трябва ни зала за карти.
— Нека бъде тук. — Една усмивка озари чертите му. — По-добре е. Не можем всички да се поберем в зала за карти.
Още едно предателство. Нито дума, че е притеснен за нея. Дерек просто щеше да остави да се случи. Даже мислеше да се наслади на спектакъла.
Обзелият я гняв й даде сили.
— Както знаем — каза студено, — имаш специален талант да правиш спектакли.
— Нали затова съм Дерек Крейвън, циганче. — Огледа се наоколо в търсене на управителя. — Уърти, — извика, — донеси ново тесте. Да видим какво има да ни каже лично дяволът.
За първи път в историята на клуба се случваше нещо подобно. Сервитьорите тичаха нагоре-надолу и разнасяха питиета. Парите и жетоните бързо сменяха собствениците си. Правеха се облози и глъчката се усили. Лили, ужасена и обидена, чуваше сумите, които се залагаха. С огорчение установи, че голяма част от мъжете, с които играеше, сега щяха да са доволни, ако загубеше. Заслужаваше си го, след като се бе осмелила да навлезе в тяхна територия. Всички бяха гнусни варвари.
— Да размесвам ли? — попита Алекс.
— Не — отговори рязко Лили. — Уърти е единствения, на когото имам доверие.
Дерек подигравателно докосна челото си, като че ли се потеше, докато Уърти си проправяше път в навалицата.
Вече до масата, управителят изтри очилата си и махна лентата на тестето. Настана гробовна тишина. Уърти размеси картите с професионално умение. После постави тестето на масата и погледна към Лили.
— Разцепете, моля…
Тя го направи с трепереща ръка. Уърти събра двете купчинки и бавно, за да може публиката да вижда добре, извади първата карта и я постави настрани. Уверените му движения я поуспокоиха до известна степен.
— Три ръце на Блек Джек — каза Уърти. — Асото се счита и за едно, и за единайсет, според решението на играча. — Раздаде и на двамата по две карти, като обърна първите да се виждат. На Лили бе осмица, а на Алекс десетка. — Госпожице Лоусън?
Тя трябваше да започне, тъй като седеше от лявата му страна. Обърна картата си и прехапа устни. Двойка. Погледна към Уърти и кимна за още една карта. Деветка. Чуха се подсвирквания и възгласи. Залозите отново се оживиха. Лили, вече поотпусната, прекара ръката си в ръкавица по мокрото си от пот чело. Имаше деветнайсет. Изглежда късметът бе на нейна страна.
Бе ред на Алекс да обърне картата си. Седмица, което общо правеше седемнайсет. Помоли за още една. Лили сподави един вик, като видя, че Уърти обръща жокер, с което надхвърляше двайсет и едно. Бе спечелила първата ръка. Усмихна се на потупванията по рамото й в знак на поздравление.
— Нагли копелета, още не съм спечелила.
Думите й предизвикаха смях. Всички се радваха на глътка въздух след толкова напрежение.