— Лорд Рейфорд?
Беше Уърти. В същото време се появи и Дерек Крейвън. Твърдостта и грубостта на лицето му издаваха крадеца, който бе успял да се издигне, но никога нямаше да може да избяга от миналото си. Сиви и зелени очи кръстосаха предизвикателни погледи. Никога не бяха се сблъсквали, но въпреки това атмосферата бе наситена с несъгласие и готовност за насилие.
— Милорд, — каза Дерек спокойно, — току-що обясних на госпожица Лоусън, че сама си е виновна. Уърти игра чисто, никой не може да каже…
— Къде е? — прекъсна го Алекс.
— Първо имам да ви казвам нещо.
— Какво?
Лицето на Дерек доби странно изражение. Изглеждаше, като че търси подходящите думи.
— Отнасяйте се добре с нея — каза накрая с нотка на ледена заплаха. — Бъдете любезен, иначе ще ви накарам да плащате до края на живота си. — Посочи управителя. — Уърти ще ви заведе горе, милорд. Лили е… — Устата му трепереше. — Чака ви там.
— Правилно — каза Алекс. — Не само, че ще си поделим жената, но ми предлагате и леглото си.
Дерек студено му се усмихна.
— Аз не споделям нищо, което е мое. Разбрахте ли? Да, виждам.
Рейфорд изглеждаше объркан.
— Тогава вие двамата…
— Бяхме на косъм веднъж — каза Дерек с подчертан кокни акцент.
— Но преди вие…
— Водя само проститутки в леглото си. — Продължаваше да се усмихва в слисаното лице на събеседника си. — Лили е нещо много специално. Прекалено е деликатна за това.
Алекс не можеше да повярва. Нима слуховете са били неверни и никога не е имало нищо между тях? Трудно му беше да повярва в нещо толкова невероятно. Но каква полза имаше Крейвън да лъже? Нямаше никакъв смисъл. Боже, ще открие ли някой ден кой или какво е Лили Лоусън?
Дерек щракна с пръсти към управителя.
— Уърти, — промърмори и бързо се отдалечи.
Уолвертън остана загледан след него.
— Какво има между тези двамата?
— Нищо, както ви обясни и господин Крейвън. Той винаги е смятал, че е най-добре и за двамата да поддържат само платонично приятелство. — Покани с жест Алекс да го последва.
— Защо? Какво странно има в нея? Или в него? — Спря и хвана Уърти за края на сакото. — Кажете ми или ще ви го измъкна по друг начин!
Уърти внимателно успя да освободи дрехата си от пръстите на Алекс.
— Личното ми мнение е — прошепна, — че се страхува да не се влюби в нея.
— О, по дяволите!
Уърти го гледаше въпросително.
— Необходимо ли е да продължаваме, милорд?
Алекс поклати отрицателно глава. Стигнаха до една скромна врата, която приличаше на вход за мазето или склада. Но не беше така. Зад нея се криеше малка вита стълба. Уърти го поведе по нея и му посочи друга врата. Погледна Алекс със същото изражение като Дерек, сякаш искаше да му изнесе лекция, а не се решаваше.
— Уверявам ви, милорд, че никой няма да ви притеснява. Ако имате нужда от нещо, използвайте звънеца, за да извикате някой слуга. — След това се обърна и изчезна като сянка.
Алекс се хвана, че се усмихва на една затворена врата. Спомни си лицето на Лили, когато разбра, че е загубила. Отчаяна. Очевидно след всичко, което му бе сторила, очакваше най-лошото от негова страна. Не смяташе да я нарани, естествено. Изведнъж нямаше търпение да й каже, че това няма нищо общо с отмъщението. Хвана дръжката и отвори.
Уърти намери Дерек в един от малките салони, които много рядко се използваха. Шефът му стоеше до прозореца, почти скрит от завесата и дори не се обърна.
— Господин Крейвън?
Дерек отговори, като че ли разговаряше със себе си.
— Боже, беше побеляла като платно. Краката й трепереха и стомахът й се преобръщаше. Не е това реакцията, която очаква Рейфорд. Бих се обзаложил. — Засмя се с горчивина. — Изобщо не завиждам на бедното копеле.
— Така ли, господине? — попита Уърти.
Дерек все още стоеше с гръб и дишаше тежко. След миг заговори с дрезгав глас, опитвайки се да прикрие акцента си:
— Не съм достатъчно добър за нея. Но знам какво й трябва. Някой от нейната класа, някой, който не е прекарал половината си живот на улицата. Мисля… мисля, че можеше да ме обича, но аз не позволих да се случи. Искам най-доброто за нея… — Разтърка очи и въздъхна. — Ако се бях родил със синя кръв, сега аз щях да съм с нея, а не този кучи син Уолвертън. — Преглътна и се опита да се съвземе. — Донеси ми едно питие.