— Какво желаете?
— Каквото и да е. Но да е бързо. — Изчака Уърти да напусне салона, за да зарови глава в гънките на завесата и да потърка мекото кадифе в бузата си.
Глава 8
Алекс прекрачи прага на екстравагантно помещение в бароков стил и откри Лили, застанала като вкаменена в средата. Нейната неподвижност го разочарова. Усещаше, че може всеки момент да избухне. Опита се да гледа само лицето й, но не можа да забрани на очите си да се спуснат по тялото, обвито в черна дантела. Радваше се, че не се е съблякла. Искаше той да го направи. При тази мисъл сърцето му заби учестено и топлина се разля по тялото му.
Лили наруши тишината с нервен смях.
— Покоите на Дерек — каза и посочи стените. После кръстоса ръце и се усмихна иронично. — Очарователни са, нали?
Алекс хвърли поглед на тежкото кадифе, безбожно скъпите огледала и картините с митологични сцени по тях.
— Подхожда на личността му. — Бавно се приближи към нея. — Искаш ли да отидем на друго място?
— Не. — Отстъпи няколко крачки.
— Лили…
— Не. Не, почакайте. Преди всичко, бих желала да ви обясня нещо. — Насочи се към малка масичка, инкрустирана с минерали. Взе оттам един лист хартия и му го подаде. И отново се отдалечи. — Това е платежно за петнайсет хиляди либри. Страхувам се, че ще ми отнеме известно време да ги събера, но ви се заклевам, че ще получите парите си заедно с лихвите. Каквато лихва посочите, стига да е в границите на разумното, естествено.
— Не искам лихва.
— Благодаря. Много любезно…
— Искам една нощ с теб. — Смачка листа и го хвърли на пода. — Искам го от първия ден, в който те видях.
— Не — поклати глава тя. — Това няма да се случи. Съжалявам.
Алекс се приближи.
— Няма да те нараня.
Лили не помръдна, но един трепет премина през цялото й тяло.
— Не мога да направя това с вас — възкликна и повдигна ръце да се защити. — С никой мъж!
Той я погледна нежно. Защо я отблъскваше толкова идеята да му се отдаде? И с другите мъже ли беше същото? Тогава една невероятна идея мина през ума му. Как не се сети по-рано! Вдиша дълбоко.
— Ти… — започна — да не би да… предпочиташ жени?
— Какво? — Лили го гледаше неразбиращо. После почервеня като домат. — Боже мой! Не, не е това.
Алекс си помисли, че започва да полудява.
— Тогава за какво става дума? — попита напрегнато.
Тя поклати глава.
— Моля ви — прошепна, — приемете платежното.
Хвана я здраво за раменете.
— Погледни ме — каза, но тя продължаваше да стои с наведена глава. — Кажи ми, Лили.
Тя сухо се изсмя и тръсна глава.
— Наранил ли те е някой? Това ли е?
— Вие ми причинявате болка…
— Няма да те оставя да си тръгнеш. Обясни ми за какво става въпрос.
Остави я да се дърпа, докато осъзна, че е напразно и застана неподвижна. Той продължаваше да чака с глава, наведена над нейната. После я чу да казва без капка емоция:
— Знам какво си мислят мъжете, когато ме гледат, какво очакват от мен. Предполагат, че съм била с много мъже. Но имаше само един. Преди много години. Изпитвах любопитство и бях сама… О, имам доста извинения. Беше първия и последния. Мразех всеки миг, който прекарах с него. Опитът се оказа плачевен и за двама ни. Той беше известна личност във висшето общество, с репутацията на велик любовник. По тази причина мисля, че вината бе моя, не негова. Не съм способна да изпитам тези чувства. Аз съм последната жена, която някой мъж би искал в леглото си. — Засмя се горчиво. — Е, желаете ли ме още?
Алекс придвижи ръка към брадичката й и я принуди да повдигне глава. Сивите му очи излъчваха съчувствие и една мека светлина, като при пълнолуние.
— Да.
Лили усети сълза по бузата си. Опита се да се освободи от хватката му, но напразно.
— Не ме съжалявайте, за Бога!
— На съжаление ли ти прилича? — Хвана я за бедрата и я притисна към тялото си. — Съжаление? — Усили натиска срещу твърдия си член и я погледна в очите. — Защо мразиш това?
Тя поклати леко глава и прехапа устни.
— Първият път винаги е болезнено — каза той. — Не го ли очакваше?
— Естествено. — Изчерви се. — И ще продължавам да го мразя, дори и да не е било.
— Тогава съдиш всички мъже само по опита си от една-едничка нощ.
— Тя ми е достатъчна.
Алекс обгърна талията й, принуждавайки я да остане залепена до него. Заговори укорително: