Лили продължи да трепери под него. Бе заврял лице в топлината на шията й, но се надигна леко да не я смазва с тежестта си. После, въпреки лекия й протест, легна настрани и я прегърна през кръста. Лили положи глава на русите косъмчета по гърдите му и вдиша мъжкия аромат. Нямаше да се чувства така спокойно, сгушена в него, ако се бе опитал да направи някакъв коментар, независимо дали ироничен или любезен. Но Алекс запази мълчание, ровейки из къдриците й. Чувстваше се странно отпусната, излегната така до него, гола, покрита само с чаршаф. Като опиянена от вино. Трябваше да стане и да се облече…
Почти заспала, промърмори нещо за одеяла. Той придърпа завивките и двамата се сгушиха под тях. Алекс бе напълно гол и Лили остана леко изненадана от усещането за голите му крака, вплетени в нейните.
— Спокойно — прошепна, галейки я леко по гърба.
Тя се отпусна и се прозина.
Събуди се след известно време, без да има представа дали е спала минути или часове. До нея Алекс бе потънал в дълбок сън. Едната му ръка я прегръщаше, а другата бе под главата му. Бавно започна да анализира ситуацията: тялото, долепено до нейното, дъха му върху шията й, копринения допир на косата. Изчерви се, като се сети за споделената интимност.
Винаги се бе считала за светска жена и бе слушала коментарите на някои държанки относно качествата на любовниците им. Но никой не я бе подготвил за онова, което Алекс направи с нея тази нощ. Замисли се за миналото му, за жените, които е познавал, за опита… На лицето й се появи сянка.
Сантиметър по сантиметър започна да се отдръпва от него.
Усещаше иглички по цялото си тяло, но не от болка, а от спомените за преживяното. Никога не бе и сънувала, че може да е така. Нямаше нищо общо с фиаското й с Джузепе. Измъкна се от леглото и чу Алекс да мърмори нещо. Не отговори, като си мислеше, че ще заспи отново. Той потърси между завивките и после се прозина.
— Какво правиш? — попита със сънен глас.
— Милорд… Алекс, помислих, че… трябва да си ходя.
— Ден ли е вече?
— Не, но…
— Връщай се в леглото.
Арогантността му й се стори забавна.
— Говориш като някой феодал на един от селяните си — каза. — През Средновековието щеше да си точно на мястото си.
— Аха. — Нямаше желание да говори.
Лили бавно се приближи към леглото и се мушна под завивките. Легна до него, почти без да го докосва.
— Ела по-близо — каза той.
Усмивка озари устните й. Срамежливо го погали по врата, опирайки връхчетата на гърдите си в мощната му гръд. Той не помръдна, но дишането му се промени.
— Още по-близо.
Легна отгоре му. Усети мъжествеността му да вибрира срещу стомаха й и отвори широко очи. Ръката му се разхождаше по снагата й, оставяйки огнена диря след себе си. Тя помилва устните и леко наболата брада.
— Защо си тръгваше? — промърмори той и целуна дланта, китката и свивката на лакътя й.
— Помислих, че сме свършили.
— Сгрешила си.
— Понякога и аз мога да греша.
Хареса му. Разбра го по усмивката, която Алекс не се помъчи да скрие. После я повдигна, така че гърдите й застанаха точно пред устата му. Когато усети влажната топлина на езика му върху зърното си, сърцето й започна бясно да препуска. Не пропусна и другата гърда, а после положи уста между двете. Тя продължаваше да трепери, когато Алекс я пусна и се засмя.
— Какво искаш? — прошепна. — Кажи ми.
Лили бе неспособна да произнесе и дума, затова устата му се наклони към нейната. Отпусна ръка да погали стройните й бедра. Хапеше нежно устните й и я дразнеше с пощипвания. Постепенно и тя се включи в играта. Потърси устата му и бе възнаградена с настъплението на езика му. Повдигна нагоре бедра в търсене на твърдия натиск на тялото му, сграбчи го за раменете и произнесе името му. Алекс легна на една страна, хвана единия й крак и го прехвърли над своите.
— Желаеш ли ме?
— Да.
— Направи го тогава. — Не спираше да я гали и я подкани нежно: — Хайде!
Тя продължаваше да стои с ръце на раменете му.
— Не мога.
Алекс отвори устата й със своята и раздвижи език, като я възбуди до краен предел.
— Ако ме желаеш, ти ще трябва да го направиш — каза й.
Пулсът му се ускори, когато ръката й напусна рамото му и усети пръстите й да галят набъбналата му мъжественост. Дъхът му спря и цялото му тяло се втвърди. За момент ръката й се отдръпна като попарена, но отново се върна несигурна. Алекс издаде стон от удоволствие и се раздвижи, за да улесни задачата й. Накрая не можеше вече да издържа и бързо я облада.