— Това ли искаше? — попита и започна да се движи. — Така ли?
— О… да… — Лили изстена и завря лице в трапчинката на шията му.
Въпреки нуждата от облекчаване, Алекс задържаше страстта си, тъй като не искаше да я нарани.
— Не толкова бързо — промърмори. — Имаме часове… и часове… — Виждайки я да се извива срещу него, молейки за още, се завъртя върху нея и я застави да мирува. — Отпусни се. — Целуна шията й.
— Не мога…
— Имай търпение, дяволче, и не ме карай да бързам. — Вплете пръсти в нейните и повдигна ръцете им над главата си. Тя остана неподвижна и беззащитна за набезите му. — Мислих за това цяла нощ — прошепна, като поддържаше ритъма, докато от устата й започнаха да излизат стонове на удоволствие. — Да те накарам да ме желаеш… да ме молиш…
Тя едва разбираше смисъла на прошепнатите нежни думи, но през тялото й премина тръпка на страх. Трепереща и изпотена, с желание приемаше ритмичните движения на бедрата му. В този момент не съществуваше нищо друго, освен тъмнината, движението и огъня в тялото й, което я накара да повтаря името му между стенанията.
— Точно така — прозвуча дрезгавия глас на Алекс. — Ще си спомняш… ще искаш още… и ще го направим отново… и пак…
Лили потрепери и извика, когато я заля вълна от усещания, които я опустошиха напълно. Алекс навлезе още по-дълбоко и с няколко бързи движения достигна и той своето освобождение. Бе изцеден, без дъх, заситен. Прегърна я и тя веднага заспа, като дете, положила глава на рамото му. Галеше леко гърба й, уплашен от чувството на щастие, което го изпълваше.
Бе реалист, не вярваше в нещата, които нямаха разумно обяснение. Но неочакваната поява на Лили в живота му изглеждаше като Божие провидение. Досега бе позволявал на болката от загубата на Каролин да затъмни всичко останало. Нежеланието му да напусне онова чувство си бе чист инат. Искаше да остане завинаги в горчивото си отчуждение и да използва Пенелопе да запази самотата си. Само Лили, с нейните различни настроения, с енергията и очарованието си, бе успяла да сложи край на това.
Тя говореше насън. Алекс я успокои, като й мърмореше нежни думи и целуваше челото й.
— Какво ще правя с теб? — запита се. Искаше следващия ден никога да не настъпва.
Първата реакция на Лондон от събитието, което скоро щеше да стане известно като „скандалът“, Лили получи в магазина на мадам Моник Лафльор на Бонд Стрийт. Моник бе модна дизайнерка, която приспособяваше смелите модели на Париж към разумния английски вкус и винаги първа научаваше последните клюки. Нещо в сладкия акцент и в очарователните сини очи караше дамите да й се доверяват, от перачките до дукесите. Бе около четиридесетгодишна, атрактивна, с тъмна коса, щедра и с добро сърце. Забележителната й личност и уменията й да разговаря бяха привлекли доста добра клиентела. Жените й доверяваха тайните си и очакваха да ги облече подобаващо, като знаеха, че Моник е една от странните птици, които никога не се съревноваваха със собствения си пол. Не прибягваше до измами, нито пък изпитваше ревност.
— И мен какво ме интересува, че една жена има очарователен любовник или, че самата тя е прелестна? — довери веднъж на Лили. — Имам чудесен съпруг, добра професия, много приятели и всички клюки, които искам! Харесвам си живота и нямам време да завиждам на останалите за това, което имат.
Лили влезе в магазина с обичайната си енергична походка. Кара, една от помощничките, излезе да я посрещне. Момичето носеше коприни и муселини, но се спря и я огледа любопитно.
— Госпожице Лоусън! Хм. Почакайте, ще кажа на мадам Лафльор, че сте тук.
— Благодаря — отвърна Лили и се запита каква е причината за държанието й. Не мислеше, че са разбрали за облога й с Алекс. Нямаше и един ден, за Бога!
Но съмненията се разсеяха, когато Моник се появи иззад завесите, които отделяха магазина от шивачницата. Тя знаеше.
— Лили, cherie! — възкликна французойката, прегръщайки я горещо. — Когато разбрах за случилото се, знаех, че ще се появиш тук съвсем скоро. Сега ти трябват много нови рокли, n’est-ce pas?
— Как разбра толкова скоро? — попита Лили смаяна.
— Лейди Уилтън беше тук преди малко. Разказа ми всичко. Съпругът й е бил снощи в Крейвън’с. Скъпа, толкова се радвам за теб! Какъв чудесен ход! Казват, че лорд Рейфорд е луд по теб. И сега всички мъже ще се избият да са следващия в списъка. Ще тръгнат по петите ти. Сега, когато знаят, че си за продан, можеш да сложиш каквато си поискаш цена и всеки с удоволствие ще плати за привилегията. Никога досега жена не си е позволявала да избира по този начин! О, помисли за бижутата, каретите, къщите, за всички богатства, които ще имаш! Ако си изиграеш добре картите, cherie, ще станеш една от най-богатите жени в Лондон. — Бутна Лили в един тапициран стол и постави в полата й куп скици на модели, един екземпляр от La Belle Assemblee, както и някои публикации за последните модни тенденции. — Maintenant, може би ще им хвърлиш едно око, докато си говорим. Искам да ми разкажеш всичко, до последния детайл. Както виждаш, връщат се шлейфовете. Малко е неудобно да ги влачиш по пода, но пък са забележителни. Кора! Кора, донеси мострите и кафе за госпожица Лоусън.