— Няма много за разказване — каза Лили, като потъна в стола си и заби поглед в скицата пред себе си.
Моник я наблюдаваше настоятелно, но приятелски.
— Не бъди скромна, скъпа. Това е голяма победа. Много хора ти завиждат. Като прие протекцията на господин Крейвън за известно време, направи демонстрация на твоята чувствителност… В края на краищата е достатъчно богат, за да не обръщаш внимание на неговата вулгарност. Но вече бе време да го смениш. И лорд Рейфорд е отличен избор. Толкова образован, красив и богат. Произлиза от стара фамилия аристократи, не като някои господа, които си купуват титлите и богатството им е със съмнителен произход. Постигнахте ли вече съгласие, cherie? Ако искаш, мога да ти препоръчам един адвокат… Уреди нещата между Виола Милер и лорд Фонтмер…
Лили почти не обръщаше внимание на приказките на Моник и на скиците, които й пъхаше в ръцете. Мислеше върху случилото се тази сутрин. Откакто се събуди, усещаше нещо средно между безпокойство и някаква странна еуфория. Несъмнено вече говореха за тях из салоните и кафенетата. Облече се, докато Алекс още спеше, и се измъкна като крадец.
Но, изненадващо, изобщо не съжаляваше. Невъзможно й бе да мисли за изминалата нощ с ирония. Никога не си бе представяла, че Алекс Рейфорд със студените си сини очи и своята резервираност може да бъде такъв нежен и страстен любовник.
Всичко й изглеждаше като сън. Мислеше си, че разбира всичко, но сега графът на Уолвертън й се струваше една мистерия. Знаеше само, че трябва да го отбягва, поне докато изясни идеите си. С Божията помощ Алекс щеше да се върне в имението, доволен от компенсацията за загубата на Пенелопе.
Време е да се занимае с петте хиляди либри.
Тази нощ ще се играе силно в Крейвън’с. Ако не успееше да събере цялата сума, ще пожертва някои от бижутата и роклите си.
— Ще ми разкажеш ли нещо за него? — Моник се опитваше да извади някаква информация. — Не, че се си пъхам носа в чужди работи, cherie, но какво става с годежа между Уолвертън и сестра ти? Все още ли продължава?
Лили пренебрегна въпросите и иронично се усмихна.
— Достатъчно, Моник. Дойдох за една услуга.
— Само кажи — каза французойката.
— Тази нощ ще има маскен бал в Крейвън’с. Важно е да ме видят с нещо много специално. Знам, че трябваше по-рано да те помоля, нали имаш толкова работа, но може би ще успееш да измислиш нещо…
— Oui, oui, разбирам — каза ентусиазирано Моник. — Става въпрос за спешен случай… Първата ти публична поява след le scandale. Тази нощ всички погледи ще бъдат насочени към теб. Трябва да носиш нещо изключително.
— Ще платя на кредит — каза Лили, като избягваше да гледа Моник в очите.
— Както искаш. С богатството на лорд Рейфорд на твое разположение ще можеш да купиш половината град!
Лили сви рамене и се усмихна неубедително, потискайки желанието си да й каже, че няма намерение да става държанка на Рейфорд, нито пък на някой друг. И че не разполага с пари.
— Искам нещо дръзко. Ако ще съм неприлична, поне да е със стил. — Не й оставаше друг избор, освен да се показва безсрамно. Освен това, роклята трябваше да отклонява вниманието на мъжете, така че когато играеха, да не се заглеждат много в картите си.
— Ти си едно много интелигентно момиче. Добре, ще ти направим такъв костюм, който ще накара целия град да заговори. — Моник я огледа преценяващо. — Може би… ще бъде чудесно… о, да…
— Какво?
Модистката се усмихна доволно.
— Cherie, ще те дегизираме като първата изкусителка.
— Далила? Или имаш предвид Салом?
— No, ma petite… като първата жена, Ева!
— Ева?
— Bien sur, и след години ще говорят за това!