— Добре — обади се несигурно Лили, — не мисля, че ще ти отнеме много време да го приготвиш.
Алекс се запъти към Суонс Корт, собственост на фамилията на Бейсуотър Роуд. Ставаше дума за имение в класически стил, със симетрични странични крила, гръцки колони и високи студени салони с облечени в мрамор стени и гипсови скулптури. Притежаваше също и огромни конюшни с помещение за карети, което побираше до петнайсет екипажа. Макар, че Алекс рядко идваше тук, имаше добре обучен персонал, който поддържаше мястото в безупречен вид.
Госпожа Ходжис, възрастната икономка, излезе да го посрещне. Имаше очарователно лице, обрамчено с фини прошарени букли. Изглеждаше изненадана да го види, но бързо се окопити и го придружи вътре в къщата.
— Милорд, не бяхме известени за идването ви. Можехме да приготвим…
— Няма нищо — прекъсна я Алекс. — Смятам да остана тук цяла седмица, а може и повече.
— Да, милорд. Ще информирам готвачката… Ще иска да зареди килера. Ще желаете ли да закусите, милорд, или да я пратя на пазар?
— Не съм гладен — отговори й с усмивка. — Ще се поразходя наоколо, госпожо Ходжис.
Алекс се съмняваше, че ще огладнее през следващите няколко часа. Преди да напусне апартамента на Крейвън, една слугиня му донесе поднос с яйца, различни видове хляб, пудинг, шунка, наденица и плодове. Един мъж, който се представи като личния камериер на Крейвън, изчетка и приготви дрехите му и го обръсна с голяма сръчност. Няколко слуги приготвиха вана с гореща вода, поднасяйки му накрая затоплени хавлии и скъп парфюм.
Никой от тях не отговори на въпроса му, къде шефът им е прекарал нощта. Алекс не можеше да си обясни защо този мъж, който толкова се притесняваше за Лили, я бе натикал в ръцете на друг и дори бе предоставил собствените си покои. Крейвън бе вълк единак: хитър, суров, предпазлив и неразбираем.
Алекс искаше да знае каква връзка съществуваше между него и Лили.
Ходеше безцелно из къщата с ръце в джобовете. Тъй като не бе предупредил за пристигането си, повечето от мебелите бяха покрити с калъфи за предпазване от праха. Помещенията бяха боядисани в студени пастелни тонове, а подовете — покрити със старинни килими. Всички спални разполагаха с камини и широки будоари. Стаята на Алекс бе огромна, с висок таван, изрисуван като синьо небе с облаци. Централно място в имението заемаше елегантен бален салон в бяло и златно, с високи мраморни колони, величествени свещници и впечатляващи фамилни портрети.
Алекс бе живял тук няколко месеца по време на връзката си с Каролин. Бе организирал балове и соарета, на които присъстваха както Каролин, така и цялото й семейство. След смъртта й избягваше мястото и спомените, свързани с него. Но в момента те не му причиняваха болка, а само леко чувство на нежност.
Искаше да доведе Лили тук. Представяше си я да организира бал, да се движи между гостите с ослепителната си усмивка и тъмната си красота, подчертана от бяла копринена рокля. Мисълта за нея го оживи. Запита се какво й минава през главата, в какво настроение е била тази сутрин. Не остана очарован, когато се събуди и установи, че си е отишла. Искаше да види голото й тяло на дневна светлина и отново да правят любов. Искаше устните й да изговарят името му, пръстите й да се вплетат в косите му и…
— Милорд? — Търсеше го госпожа Ходжис. — Милорд, имате посещение.
Новината накара пулса му да се ускори. Бързо подмина икономката, слезе по централното стълбище и се насочи към приемната. Закова се на място, когато видя госта.
— По дяволите — промърмори.
Не беше Лили, а братовчед му Роско, лорд Лайън, когото не бе виждал от месеци.
Рос, млад и атрактивен безделник, бе първи братовчед по майчина линия. Висок, рус, пращящ от здраве и чар, бе любимеца на дамите от висшето общество, чиито съпрузи не ги задоволяваха. Многобройните преживявания, натрупани от обиколките му по света, заедно с любовните авантюри, го бяха направили циник. В семейството коментираха, че Рос се е отегчил от живота още на петгодишна възраст.
— Никога не идваш, ако не искаш нещо — каза грубо Алекс. — Какво е този път?
Рос му се усмихна.
— Усещам липса на ентусиазъм, братовчеде. Другиго ли очакваше? — Рос се гордееше с навика си да отговаря на въпроса с въпрос, една от причините, поради които остана съвсем малко време в армията.
— Как разбра, че съм тук? — попита Алекс.
— Логика. Можеше да си на две места — или тук, или в прегръдките на една известна дама с малки, но предизвикателни гърди. Реших да си пробвам късмета първо тук.